Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 149
Джаки Колинс
— Решението е мое, Ники.
— Не — възрази му тя; в този момент го ненавиждаше. — То е и мое. И двамата сме нейни родители, нали?
— Ти се отказа от правата си в момента, в който я остави при мене.
— Ако си спомняш — гласът на Ники беше убийствено безизразен, — ти настояваше тя да остане при тебе. И я накара да се чувства толкова виновна, че да ми каже и на мене, че това е нейното желание.
Студен смях.
— Ники, Ники… винаги си обичала да се извиняваш със закъснение.
У нея се надигаше старият познат гняв срещу него.
— Как е новата ти невестичка? — започваше да се държи като кучка.
— Добре е — отговори той спокойно. — Опитай се този път да ме разбереш правилно. — Кратка пауза. — Истината, скъпа моя, е, че нещо не се получава. Казвал съм ти го и преди — ти имаш проблеми, имаш нужда от помощ.
— Заври си го отзад! — тя избухна изведнъж. — Все си си същият задник! — и трясна телефона, ядосана и на себе си, че му позволи да я изкара от кожата й.
Сега трябваше да каже на Съмър, че не може да остане. Разбира се, ако беше искрена, щеше да си признае, че предпочита да е така, защото няма нито време, нито желание да се занимава с нея. Предпочиташе Съмър да се върне при баща си…
Шелдън с гривата от гъста бяла коса, с която толкова се гордееше; със самодоволното изражение; с идеално поддържаните зъби; и с малкия член.
Не можа да се въздържи да не се усмихне победоносно при спомена за тъничкия му пенис. Шелдън беше голям мъж навсякъде с изключение на единственото място, което наистина имаше значение. Психиатър с малък сексуален проблем. Кофти комбинация. Постоянно се тормозеше и по тази причина си избираше за жени млади момичета, които нямаше с какво да го сравняват.
Въздъхна. Шелдън и малкият му член бяха част от миналото, от което тя отдавна се отърва. Защо ли отново да се разстройва заради него?
На вратата й се почука и вътре се вмъкна Айдън Шон с вид на човек, който току-що се е излюпил от леглото, както вероятно си и беше.
— Какво има? — попита го тя.
— Лицето ти е много напрегнато — той махна с мършавата си ръка към нея.
— Аз — напрегната? — тя се изсмя. — Защо мислиш така?
— Познавач съм на настроенията.
— Какво мога да направя за тебе? — беше решена да не се поддава на опитите му за интимничене, защото вече интуитивно усещаше, че той иска да се сближат.
— Да… Бих искал да се направят две-три промени в сценария. Исках да те питам, преди да отида при Мик. Може да е адски против пипането на текста.
— С други думи, искаш да съм на твоя страна.
— Ами да. Нали ти си шефът.
Тя кимна — забрави за Шелдън, за Ричард и за всичките си проблеми.
— Ласкателството ще ти гарантира цялото ми внимание.
Той кимна, сякаш предварително го знаеше.
— Дай да идем да пийнем по нещо — предложи той. — Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от една глътка.
— Така ли?
— Да, шефке.
Погледна го твърде скептично.
— Защо винаги ми говориш така, сякаш съм на сто и две години?