Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 27

И ето, Копли Бенкс започна да се готви за плаване в Африка. Той изглежда разчиташе повече на силата на оръжието, отколкото на подкупването на вождовете, защото не взе никакви шарени дрънкулки, така обичани от туземците; но затова пък неговият бриг бе въоръжен с осем голямокалибрени оръдия, много мускети и топорчета. Складът на кърмата се превърна в барутен погреб, а гюллетата на борда бяха не по-малко, отколкото на добре снабден капьор². Вода и провизии взеха като за дълго пътуване.

Но най-удивителен бе съставът на екипажа. Като гледаше наетите от Бенкс моряци, управителят Фримън вече не можеше да не вярва на слуховете, че господарят му се е побъркал.

Под различни предлози Бенкс започна да уволнява старите изпитани моряци, служили дълги години на фирмата, и вместо тях събра от пристанището истинска измет — хора с такава тъмна репутация, че и най-некадърният агент би се срамувал да ги наеме.

Между тях бе Суитлокс Бенката; всички знаеха за участието му в убийството на майсторите-резбари и мълвата говореше, че отвратителното червено петно, обезобразяващо физиономията му, той е получил именно в тази страшна история. Той беше нает като първи помощник-капитан, а за втори Изриъл Мартин, спечен от слънцето дребосък, служил още при Хауър Дейвис, по превземането на крепостта в Капска земя.

Екипажът бе подбран сред мошениците, с които Бенкс се бе запознал в мръсните вертепи, а негов личен слуга стана човекът с измъченото изражение, който се напъваше като пуяк, щом се опитваше да заговори. Той бе обръснал брадата си и в негово лице беше трудно да се познае помощник-капитанът, опитал ножа на Шарки и избягал, за да разкаже своята история на Копли Бенкс.

Всички тези приготовления привлякоха вниманието на жителите на Кингстън и те ги обсъждаха от всички страни. Комендантът на гарнизона — майорът от артилерията Харви — води сериозен разговор с губернатора.

— Това не е търговски, а малък военен кораб — заяви той. — Смятам, че трябва да арестувам Копли Бенкс и да взема кораба.

— Какво подозирате? — попита губернаторът, който беше затъпял от треската и портвайна.

— Подозирам — отговори майорът, че той ще стане втори Стид Бонет.

Стид Бонет, уважаван от всички набожен плантатор, поддал се внезапно на неукротимата жажда за насилие, спотайвала се дотогава в кръвта му, бе захвърлил всичко и бе станал пират в Карибско море. Това събитие се бе случило неотдавна и предизвика голямо вълнение на островите. Губернаторите и преди бяха обвинявани, че поддържат пиратите, получавайки дял от плячката, и ако сега губернаторът проявеше нехайство, това щеше да се изтълкува зле.

— Е, добре, майор Харви — съгласи се губернаторът, — макар и да ми е много неприятно да вземам мерки, които могат да обидят моя приятел Копли Бенкс, защото аз неведнъж съм бил на трапезата му, ще се вслушам във вашите думи, защото нямам друг изход. Заповядвам ви да се качите на борда на неговия бриг и да разберете какво е предназначението му и каква цел преследва собственикът му.