Читать «Пиратът Шарки» онлайн - страница 29

Артър Конан Дойл

Копли Бенкс вдигна зелен флаг и с оръдеен залп поздрави чуждия кораб, както беше прието между пиратите. После спуснаха лодка и той се отправи към шхуната на Шарки.

Капитан Шарки не се отличаваше с особена приветливост и рядко се отнасяше добре дори към хората от неговия бранш. Той прие Копли Бенкс възседнал едно оръдие; до него стоеше домакинът му Нед Холоуей, родом от Нова Англия, а наоколо — тълпа кресливи главорези. Шарки само обърна бледото си лице и мътносини очи към тях и те млъкнаха.

Джон Шарки носеше риза с батистено жабо, което се подаваше из отворената червена атлазена жилетка с големи джобове. Палещото слънце изглежда не стопляше слабото му тяло, той дори бе нахлупил ниско кожената шапка, като че ли бе зима. През рамото му се спускаше пъстра копринена лента, на която висеше къса смъртоносна шпага, а от широкия колан с медна тока стърчаха пистолети.

— Да потънеш дано, разбойнико! — закрещя той веднага, щом Копли Бенкс се прехвърли за, фалшборда. — Ще те пребия до смърт, ще те пречукам. Как смееш да ловуваш в мои води?

Копли Бенкс го гледаше с очи на пътешественик, който най-сетне е видял бащиния си дом.

— Напълно съм съгласен с теб — каза той. — Аз също смятам, че морето е тясно за двама ни. Но ако ти вземеш шпагата и пистолетите си и слезеш с мен на брега, независимо от това кой от нас ще победи, светът ще се избави от един презрян негодник.

— Виж това е вече работа! — възкликна Шарки, скочи от оръдието и протегна ръка на Бенкс. — Малцина са били тези, които са се осмелявали да гледат в очите Джон Шарки, без да заекват от страх при разговор с него. Дявол да ме вземе, ако не станем приятели! Но ако играеш нечестно, ще се кача на кораба ти и ще те изкормя на собствената ти кърма.

— И аз ти обещавам същото! — каза Копли Бенкс и те се заклеха да бъдат приятели.

Същото лято поеха на север и стигнаха до бреговете на Нюфаундленд, където започнаха да грабят нюйоркските търговци и китоловци от Нова Англия. Копли Бенкс плени ливърпулския кораб „Хановерски дом“, но не той, а Шарки завърза капитана му за брашпила и го преби до смърт с празни винени бутилки.

Рамо до рамо те влязоха в бой с правителствената фрегата „Кралска фортуна“, изпратена да ги търси, и след петчасово нощно сражение отблъснаха атаката й. Пияните пирати се биеха полуголи при светлината на бойните фенери, а до всяко оръдие имаше ведро с ром и тенекиено канче. Заедно правиха ремонт в залива Топсейл, Северна Каролина, а през пролетта отново се появиха при Гранд Кайкос, подготвяйки се за дълго плаване към Антилските острови.

По това време Шарки и Копли Бенкс се сприятелиха много — Шарки уважаваше откровените негодници и хората с железен характер, а според него капитанът на „Закачливият Хари“ сполучливо съчетаваше тези две качества. Все пак минаха много месеци, преди да започне да вярва на Бенкс, защото на Шарки бе присъща студената подозрителност. През цялото това време той ни веднъж не напусна кораба си и винаги държеше около себе си своите моряци. А Копли Бенкс често се качваше на борда на „Щастливо избавление“, участвуваше в многобройните зловещи оргии и накрая успя да приспи подозренията на Шарки, който нямаше и представа какво зло е причинил на своя весел сътрапезник. Нима можеше да помни сред многочислените си жертви жената и двете момчета, с които така лесно се бе разправил преди три години? Затова, когато Шарки, заедно със своя домакин получи покана за пир в последния ден от престоя им при плитчината Кайкос, той я прие на драго сърце.