Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 8

— Така ли? — рекъл Ансел леко объркан.

— Така мисля.

Непознатата издържала хладнокръвно неподвижния, втренчен поглед на Богъл.

— Предразположен ли сте към херния? — попитала неочаквано тя.

Лицето на Богъл се изкривило.

— За какво говори тая?

Може би бях твърде фамилиарна — продължило момичето. — Ще го кажа по друг начин. Когато живеел по дърветата, в епохата на миоцена, човекът, бих казала праисторическият човек, изгубил опашката си. В резултат на това започнал да ходи изправен, но можел да получи херния. Просто исках да разбера вие докъде сте стигнали. Няма нужда да мислите по този въпрос, само глупаво любопитство.

Лицето на Богъл станало мрачно и се зачервило. Очите му светнали злобно.

— Значи си от остроумните мадами? — изръмжал той. — В Чикаго си имахме сюрия от тях, но като ги сгащиш в ъгъла, започваха да пищят за помощ.

— Аз съм придирчива към онзи, дето ще е в ъгъла — отговорила бързо непознатата. После им се усмихнала. — Не се ядосвайте, само се шегувам. Как се казвате?

Богъл я погледнал подозрително, но откритата й усмивка го обезоръжила.

— Сам Богъл. И слушай, сестричке…

— Чудесно име — прекъснала го тя. — Майка ви също ли беше мисис Богъл?

Той премигнал.

— Да — отговорил той. — И какво от това? Коя друга според теб би могла да бъде?

— Само исках да съм сигурна. Понякога стават невероятни неща.

— Е, няма нищо забавно — казал ядосано Богъл. — Престани да мътиш главите на хората.

Тя се разсмяла, вдигнала рамене и погледнала към Ансел.

— Не се впрягайте. Не бива да възприемате толкова сериозно всичко. А вие кой сте?

Той се представил.

— Истински доктор? — изглеждала впечатлена. — Аз съм Мира Шамуей. Приятно ми е, мистър Богъл. Здравейте, доктор Ансел.

Богъл се облегнал тежко назад.

— Не разбирам — произнесъл той. — Тя сигурно е луда.

— Не бъдете груб, Богъл, — казала рязко тя. — Не трябва да ставате груб само защото не ме разбирате. Кой ще ми поръча нещо за пиене?

— Какво ще искате? — попитал, леко слисан Ансел.

— Мисля, че един скоч ще ми дойде добре.

Ансел повикал келнера.

— Сега, след като се запознахме, се надявам да ни кажете какво правите тук? — попитал той.

Келнерът дошъл и взел поръчката им. Той изглежда познавал Мира Шамуей. Двамата се усмихнали един на друг и си кимнали с глава. Когато се отдалечил, тя отворила чантата си и извадила сребърна табакера. Запалила цигара и като се облегнала назад, ги погледнала замислено.

— Чудя се, дали ще ви е интересно? — казала тя. — Все пак се ползвам от гостоприемството ви. Нямам тайни. До вчера бях чуждестранен кореспондент на „Чикаго Нюз“. Изхвърлиха ме като стара ръкавица.

Тя се обърнала към Богъл.

— Имам ли вид на стара ръкавица?

— Не на ръкавица — отговорил мрачно той.

Мира го преглътнала.

— Мисля, че си го заслужих — обърнала се тя към Ансел. — Прекалих с приказките си.

Богъл бил доволен от себе си.

— И аз мога да съм остроумен, сестричке.

Тя кимнала.

— Можеш, но не трябва да се опитваш.

— Добре, добре — съгласил се бързо Богъл. — Няма да се караме. Знам нещичко за тези типове от вестниците. Истинска напаст са, ако им се изпречиш на пътя. Спомням си, един път не успях да се оправя с един от тях с каса уиски. Дали се ядоса? Лепна физиономията ми на първа страница и ми докара страхотни неприятности.