Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 36

След като го открих, останалото бе лесно. Той веднага възприе идеята ми. Познавах го от скоро, името му беше Бастино. Той бе дребен разбойник, не успял да направи особена кариера. Бях му услужил веднъж и знаех, че мога да разчитам на него. Всичко, което исках да стори, бе да отвлече Мира от хотела в Пепоцтлан, след завръщането и от Куинтъл. Уговорихме се. Казах, че ще го предупредя, кога да потегли. Връчих му сто долара в аванс и му обещах още триста, ако успее.

Смятах, че всичко е подредено чудесно, но на сутринта, когато трябваше да потеглим за Пепоцтлан, се случи нещо, което промени целия план.

Точно се качвахме в колата, когато дотича момчето от пощата, с облещени очи.

— Какъв е проблемът? — попитах аз, като тръгнах да го посрещна.

То ми подаде телеграма и отстъпи, наблюдавайки лицето ми с жив интерес. Пъхнах половин долар в ръката му и се върнах към колата, като отварях телеграмата по пътя. Беше от Джудън. Изругах тихо под носа си, когато прочетох, какво ми пише. Тримата ме наблюдаваха.

— Това проваля всичко — казах и се наведох се към колата. — Избухнала е революция по хълмовете и аз трябва да замина като наблюдател.

— Какво искаш да кажеш с това… революция? — попита рязко Ансел.

— Поредното въстание — отговорих с отвращение. — Не могат ли тези момчета да стоят мирни пет минути? Банда разбойници нападнали няколко федерални войника и им отрязали главите. От столицата е тръгнала Федерална войска, за да се справи с тях. Трябва да отида там и да направя репортаж от мястото на битката. Това може да продължи седмица.

— Не можеш да постъпиш така — възпротиви се Ансел. — Уредил съм всичко с Куитъл. Ако сега не заведем Мира при него, никога няма да го направим.

Помислих за момент. Той беше прав. От друга страна обаче, трябваше да се погрижа и за „Рипортър“. Прекрасните американски читатели искаха да научат нещо повече за федералните войници, чиито глави бяха отрязани. Не всеки ден четете за подобни дребни нещица.

— Съжалявам — казах аз, — но ще трябва да справите с тази работа без мен Съвсем просто е и мисля, че ще свършите за няколко дни. Ще се срещнем в Пепоцтлан. Заведете Мира да види този Куинтъл и после ме чакайте в странноприемницата.

Мира се обади:

— Значи си решил да ме оставиш сама, все пак?

— Не го прави по-трудно отколкото е — помолих я аз. — Ще се справиш чудесно. Знам, че ще го направиш — Поставих ръка на рамото и. — И ме чакай, дете, искам да те видя отново.

— Ако не бързаш много, ще изляза от колата. Повдига ми се — каза Богъл с гримаса на отвращение. — Не мога да търпя тези сълзливи приказки.

Това изглежда подейства. Лицето на Мира придоби суров израз, тя запали кадилака и рече:

— О’кей, тичай тогава след глупавата си малка революция. Да не мислиш, че ми пука?

Така си беше.

Както можех да очаквам. Федералните войски объркаха всичко. Когато пристигнаха на мястото, където бяха обезглавени техните другари, там нямаше и следа от бандити, нито пък някакви тела. Загубих два дена да препускам с тях наоколо. После им омръзна и те се отказаха. Всичко, с което се сдобих, беше снимка на мястото и скучно съобщение за неуспешното преследване. Изпратих ги, казах сбогом на капитана на войниците, който изглеждаше доволен, че си тръгвам и препуснах с всички сили към Пепоцтлан.