Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 34

— Каква безсмислица! — възмути се Мира. — Аз мисля, че ти просто си зъл. Не искаш да платиш на тези деца да ти лъснат обувките. Искаш да го направят безплатно.

Богъл грабна оловната халба и я сплеска в ръцете си.

— Отначало се съгласих да ми ги лъснат, но после се смених — изсъска той.

— Сменил си се? — повтори Мира. — Къде ще намериш такъв глупак, който да се смени с теб?

Богъл стисна пръсти. Приличаше на човек, който е получил остър астматичен пристъп.

— Няма защо да се ядосваме — намеси се умиротворително Ансел. — Ако Богъл не иска да му се лъскат обувките, няма какво повече да се говори. Излязохме само защото помислихме, че някой е пострадал. Хайде, Мира, да се върнем на масата.

— Можеш да навредиш много на тези деца, като ги пренебрегваш — рече Мира разгорещено. — Чували ли сте някога нещо за репресиране.

Богъл премигна срещу нея.

— Не бих поела такова нещо на съвестта си — продължи тя. — Само заради някакво си песо. Недей казва, че не можеш да си го позволиш или че имаш дупка на чорапа?

— Да, да — съгласи се Богъл, напълно сащисан. — Защо да не ги оставя да ги лъснат? Какво ми пука? Да правят, каквото искат.

— Това е — каза Мира. — След цялата тази гюрултия.

Тя се усмихна на двете деца и им посочи обувките на Богъл. Те се хвърлиха върху тях като териери на плъх. Никога не бях виждал подобно нещо. Богъл, двете деца и столът се преобърнаха с трясък, който накара зъбите на Богъл да изтракат. Двете деца биеха Богъл, биеха се помежду си и отново биеха Богъл. Те измъкнаха едната му обувка и я хвърлиха в градината. После заизвиваха пръстите на краката му. Богъл само лежеше по гръб, издавайки силни звуци, сякаш беше глътнал пчела.

Децата се вкопчиха в другата обувка. Бяха изпоцапали с боя себе си, пода и Богъл. Бялата Риза беше толкова възбуден, че подскочи няколко пъти върху гърдите му. Двамата с Мира се държахме един за друг и се превивахме от смях. Ансел свали очилата си.

— Надявам се, че ще внимават — каза тихо той. — Могат да го наранят, без да искат.

Щом Бялата Риза си пое дъх, той улови другия крак на Богъл, но когато забеляза, че обувката му я няма, пусна го и се хвърли към Червената Риза. Хлапето очевидно не хареса израза в очите му и стиснал крака на Богъл под мишница, започна да бяга в кръг, като въртеше Богъл като пумпал.

После най-неочаквано двамата сякаш изгубиха интерес към цялата работа и я изоставиха. Може би решиха, че отдават прекалено голямо значение на парите. Престанаха да тичат в кръг наоколо, спогледаха се и си кимнаха. Погледнаха без интерес към Богъл и прибраха нещата си за лъскане. После застанаха над него, като му се усмихваха. Две изцапани ръце се протегнаха, за да си получат възнаграждението.

— По-добре им плати — посъветвах го тихо. — В противен случай може да започнат всичко отново.

Богъл бързо извади няколко монети и им ги хвърли. Докато те ги ловяха, той се изправи с мъка и заоглежда дупките върху панталоните си.

— Не се безпокой за това, Самюел — обади се Мира. — Било е време, когато е бил нов.