Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 32

— Ела да ядем заедно. Не е приятно да се храниш сам.

Богъл мрачно обмисли предложението ми.

— По-добре да ям сам, отколкото с този умен рус приятел — рече накрая. — Ще почакам. Когато сядам да се храня, обичам да ми е приятно.

— Щом е така… — отговорих аз и тръгнах към салона.

Точно в този момент по стъпалата на верандата се заизкачва едно дете. Беше малко индианско момче, много мръсно, облечено в изцапана бяла риза и скъсани панталони. В мръсната си ръка носеше дървена кутия. То огледа Богъл с преценяващ поглед.

Той му се усмихна глупаво.

— Здрасти, синко — каза той. — Дошъл си да си поговориш със стария чичо Сам?

Детето го гледаше замислено, с наклонена на една страна глава, влачейки босите си крака по верандата.

Богъл ме погледна.

— Обичам децата — заяви той просто, човъркайки зъби с нокътя на пръста си. — Този малък мърльо е симпатичен, нали?

Детето се приближи с още няколко крачки.

— Лъскане, сър? — попита то с надежда.

— Няма защо да се страхуваш от мен — рече Богъл и го погледна хитро. — Ела и кажи на чичо Сам какво искаш.

Хлапето не изглеждаше много уверено, но остави кутията на земята и повтори:

— Лъскане, Джони?

Богъл погледна към мен.

— Какво значи това… лъскане?

— Иска да ти лъсне обувките, тъпако — казах ухилен. — Схванал е думите ти за децата.

Той изглеждаше разочарован.

— Фу-у! Помислих, че детето е самотно.

— Лъскане, Джони? — повтори монотонно хлапето.

— Явно е зациклил — рече Богъл и като видя, че детето е неспокойно, махна благосклонно с ръка. — Обслужвай се, сине — каза той и протегна напред единия от огромните си крака.

Детето седна на пода и започна да навива крачола на панталона му.

— Е, аз съм гладен — казах. — Ще им кажа да ти оставят нещо.

— Колко да му дам на този мърльо? — попита Богъл, като гледаше към хлапето, което лъскаше обувката му.

— Колкото искаш — отговорих. — Тези деца не са придирчиви.

Друго момче, в мръсна червена риза се заизкачва странично по стълбите. То погледна към Богъл, хвърли се и изблъска настрани Бялата риза. Богъл премигна.

— Какво прави тоя? — попита той, когато Червената риза заизважда своите материали за лъскане.

— Конкуренция — обясних аз, усещайки, че мога да се позабавлявам. Облегнах се на стената и се приготвих да наблюдавам. От опит знаех каква напаст можеха да станат тези деца, ако ги окуражиш.

Богъл изглеждаше поласкан.

— Казах ти, че децата ме харесват — рече той, като се хилеше глупаво. — Дори се бият заради мен.

Беше познал, защото Бялата риза, окопитил се от изумлението си, сграбчи Червената риза за гърлото и започна да го души. Богъл беше доста шокиран. Той ги раздели и стисна всеки от тях в един от огромните си юмруци.

— Хей! — извика. — Не трябва да се държите така. Слушайте ме сега…

Червената риза обаче ритна Бялата риза и успя да нанесе съкрушителен удар върху крака на Богъл. Той ги остави да се бият и се хвана за крака с болезнен стон. Двете момчета започнаха да преобръщат всичко по верандата.

— Боже мой! — изпъшка Богъл. — Не можеш ли да ги спреш?

— Не ме намесвай в тази история — отговорих аз, като наблюдавах момчетата с интерес. — Аз съм само летописец.