Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 20

Богъл ме изгледа подозрително и после погледна към Ансел.

— Мислиш ли, че и той е наивник? — попита той.

— Защо не? Ние двамата бяхме. Изглежда съвсем приличен човек — отговори Ансел.

Благодарих им.

— Естествено че не зная защо е всичко това — рекох аз — Но ако мога да ви услужа с нещо или да ви помогна, само ми кажете.

Погледнах Мира, която ни наблюдаваше много внимателно.

— Познаваш ли тези джентълмени?

— Срещнахме се в едно кафене — промълви тя бавно, — съвсем бегло познанство, колкото да си кажем „здрасти“ и „довиждане“. Пихме по едно и се разделихме…

— Да, разделихме се приятелски — каза Богъл, като дишаше тежко. — И парите ни изчезнаха заедно с теб.

Не можех да търпя такова обвинение, въпреки огромния ръст на този тип. Изправих се.

— Да не искаш да кажеш, че тя е крадла? — попитах ядосан.

Богъл се надвеси над мен. Имах чувството, че някаква планина се кани да се стовари отгоре ми.

— Да — каза той, като откри пожълтелите си от тютюн зъби. — Мислиш ли да правиш въпрос от това?

Реших, че ще съм по-полезен за Мира, ако остана цял. Този тип, Богъл, май щеше да ми дойде множко. Освен това не обичам да удрям човек, който е двойно по-голям от мен. Не виждам смисъл в подобно нещо.

— Не, всичко е наред, Богъл — успокоих го, като протегнах крака си и го пернах с ръка. — Получих спазъм.

— Спазъм ли? — повтори той и премигна насреща ми.

— Да, лошо нещо е спазъма.

Погледнах към Мира.

— Получавала ли си спазъм някога?

— Само когато нося розово — отговори тя. — Смешно е, но розовото действа зле на стила ми.

Изглежда Богъл имаше проблеми с кръвното. Той сграбчи шапката от главата си и я запрати на земята. После започна да размахва юмруци във въздуха.

— Спокойно, Богъл — намеси се Ансел. — Недей да губиш самообладание.

— Искам си парите! — изрева той, като ритна шапката си през верандата. — Не искам толкова приказки. Искам си само парите, а после ще разкъсам тази мадама на дребни парченца и ще ги хвърля на зверовете.

Ансел дръпна един стол.

— Трябва да стигнем до някакво решение — каза той. — Нямаме доказателства, че мисис Шамуей е взела парите ни.

— Аз ще намеря — каза свирепо Богъл. — Ще ги имам дори ако трябва да я обърна наопаки.

За миг очите на Мира се разшириха. Тогава разбрах, че тя беше отмъкнала парите. Това ме уби. Този факт не само усложняваше нещата, но караше двамата да не отстъпват, след като наистина мислеха така.

— Не се впрягайте — рече остро Мира.

Бих казал, че за момиче имаше железни нерви.

— За какво става дума?

Богъл сякаш се молеше, но думите които излизаха през стиснатите му зъби, не се връзваха много с небесни помисли.

— Ние смятаме, че ти си откраднала парите ни — заяви Ансел, гледайки я настойчиво. — Двамата имахме малки суми в себе си и след като ти си отиде, парите ги нямаше. Не искам да те обвинявам, но трябва да ни убедиш, че ти не си ги взела.

Тя се завъртя към Богъл.

— Басирам се, че това е твоя идея. Иска ми се да те имам вкъщи. Бих могла да използвам главата ти в алпинеума си.