Читать «Мис Шамуей размахва вълшебна пръчка» онлайн - страница 19

— Чудесно име — казах аз.

Мина малка група мексикански работници с китари. Те пресякоха порутения площад и седнаха, като облегнаха гърбовете си на стената на отсрещното здание. Двама от тях започнаха да свирят много нежно.

— Прекрасно е. Мислиш ли, че ще пеят? — запита Мира.

— Ако ги помолиш, ще го направят. Ако им дадеш и малко пари, Господ знае какво ще направят.

Докато говорех, пристигна с трясък някакъв камион и заглуши с шума си китарите. Когато мина покрай хотела, двама мъже скочиха от каросерията. Единият беше дребен и сбръчкан, а другият — грамаден и дебел.

Мира внезапно дръпна назад стола си, понечи да стане, но после седна отново.

— Ухапа ли те нещо? — рекох аз, като наблюдавах двамата мъже, които се приближаваха. — Ще имаме компания. Приличат на американци.

— Би трябвало да играеш във водевил — отговори Мира.

Гласът й беше толкова кисел, че я погледнах изненадан.

— Познаваш ли ги? — запитах аз, като се учудвах на напрегнатия израз на лицето и.

Тази хлапачка можеше да бъде твърда, когато поиска.

— Най-добрите ми приятели — каза тя горчиво. — Много им се радвам.

Двамата мъже се приближиха, изкачиха се на верандата и застанаха, мълчаливи и враждебни до нас. Мира каза:

— Здравейте. Чудех се какво е станало с вас?

— Басирам се, че е било така — процеди през зъби дебелият мъж.

— Това е мистър Рос Милън — продължи тя, като ме посочи с ръка. — Док Ансел и мистър Самюел Богъл. Мистър Богъл е джентълменът с изцапаното лице.

— Седнете и си вземете от яйцата — поканих ги аз, като недоумявах защо двамата изглеждат толкова ужасно.

— Не искам яйце — заяви Богъл и разпери заплашително дебелите си пръсти.

— Може би мистър Богъл ще пийне нещо? — каза усмихната Мира.

— Искаме нещо повече от пиене — отговори злобно Богъл. — Събираме за благотворителни нужди — наши собствени.

— Личността му е много убедителна, нали? — обърнах се аз към Мира.

— Ял е нещо лошо на закуска — отвърна тя, като вдигна рамене. — Знаеш какво става с някои хора в такива случаи.

— О да. Може би ще поиска нещо сега — рекох аз.

Богъл сякаш пое в дробовете си по-голямата част от въздуха наоколо и направи заплашителна стъпка напред. Мира избърбори:

— Няма ли да седнете и да пийнете. Заболя ме врата да гледам нагоре.

— Така ли? — каза Богъл. — Ще те заболи още повече, и няма да е само врата, ако не ми върнеш парите.

Мира погледна Ансел.

— Не мислиш ли, че е стоял много на слънце?

Малките устни на Ансел се свиха още повече.

— Така няма да стигнеш доникъде — отсече той твърдо. — Искаме си парите!

Не знаех защо е всичко това, но чувствах, че двама срещу един е много неравностойно.

— Слушайте, момчета — казах аз и отместих назад стола си — Ако не се държите възпитано, ще ви изхвърля оттук.

Богъл сви бавно юмруците си.

— Чу ли какво каза този негодник?

Без да бърза, той се обърна към мен и наведе напред едрото си, червендалесто лице.

— Ако си отвориш пак голямата уста, ще ти откъсна ръката и ще те пребия с нея.

Усмихнах му се, без да мърдам.

— Не можеш ли да го направиш с нещо друго? Управителят на хотела сигурно ще ти услужи с нещо. Не мисля, че ще ми хареса да си загубя ръката.