Читать «Крадци на лица» онлайн - страница 18

Нашите подвижни центрове бяха снабдени и с компютри, фотокопирни машини, факсове, компресори, хидравлични тарани, чукове и фрезмашини, използвани за проникване в дадено място или за спасяване на човешки живот. Просто не можех да си представя какво няма в камиона, освен може би готвач и клозет.

Някои от агентите бяха започнали да си дезинфекцират ботушите, греблата и лопатите, като ги потапяха в пластмасови кофи със сапунена вода. Този вид разследвания изискваха страхотни усилия и когато времето беше хладно, ръцете и краката им никога не изсъхваха и не се затопляха. Всички обаче се готвеха за онзи ден в съда, когато щяха да бъдат призовани и разпитани.

Макгъвърн седеше пред масата в палатката. Беше свалила циповете на ботушите си, а на коляното си държеше сведения, защипани с кламер.

— Е, добре — обърна се тя към екипа си, — прегледахме вече повечето от данните още в централата на пожарната, където не всички дойдоха. Изпуснаха хубавото кафе и поничките — добави тя явно за сведение на нас, които бяхме пристигнали току-що. — Но чуйте всичко отново. Това, което знаем засега, е следното. Предполага се, че пожарът е избухнал завчера, през нощта на седми в дванадесет часа.

Макгъвърн беше почти на моята възраст и работеше в Отдела за изследване на терените във Филаделфия. Погледнах новата инструкторка на Луси и тръпки ме побиха.

— Или поне това е часът, в който алармата за пожари се е включила в къщата — продължи Макгъвърн. — Когато пожарникарските коли пристигнали тук, цялата къща вече била обхваната от пламъците. Както и конюшните. Пожарникарските коли просто не могли да се доближат достатъчно, за да направят нещо, освен да обградят мястото и да го поливат с вода. Поне са се опитали да помогнат. По наша преценка са излели тонове вода в сутерена. Нужни са приблизително шест часа, за да се изпомпа всичко оттам, при положение, че работят четири помпи и че няма купища плуващи трески във водата. А и електричеството е било прекъснато, но местното, приятелски настроено пожарникарско управление ще постави още сега лампи вътре.

— За колко минути са пристигнали? — попита я Марино.

— За седемнадесет — отговори тя. — Наложило се да вземат хора, които са ползвали почивния си ден. Всички тук са доброволци.

Някой изръмжа.

— Не ги съдете толкова строго. Използвали са всички налични цистерни, за да излеят достатъчно вода вътре. Но това няма да е проблем — смъмри Макгъвърн хората си. — Тази къща е пламнала като хартия, а е било и доста ветровито, за да използват пяна, макар да мисля, че и това не е щяло да помогне. — Тя стана и тръгна към големия камион. — Работата е, че огънят е бил опустошителен. Само това знаем със сигурност.

Тя отвори една червена дъсчена врата и започна да раздава гребла и лопати.

— Нямаме представа откъде е започнал пожарът и от какво е предизвикан — продължи тя. — Но предполагаме, че собственикът Кенет Спаркс, вестникарският магнат, е бил вътре в къщата и не е излязъл. Затова повикахме и вас, докторе.