Читать «Крадци на лица» онлайн
Патриша Корнуел
Annotation
„Крадци на лица“ е новият горещ роман на Патриша Корнуел с главно действащо лице Кей Скарпета. Един срещу друг се възправят главният съдебномедицински следовател на Вирджиния и дързък, изобретателен убиец, който прикрива следите от сатанинските си престъпления с огън.
В „Крадци на лица“ Патриша Корнуел съчетава литературния си талант със завиден стил и майсторство, заставайки категорично на страната на справедливостта в този драматичен и заплетен роман.
Романите на Патриша Корнуел се радват на изключителна популярност в целия свят.
Тя е носителка на наградите „Златният кинжал“ и „Едгар“.
Патриша Корнуел
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
13.
14.
15.
16.
17.
18.
19.
20.
21.
22.
23.
24.
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
38
39
40
41
42
43
Патриша Корнуел
Крадци на лица
На Барбара Буш1 с любов
За обичта и отзивчивостта й към хората.
„… на всекиго делото ще стане явно:
денят ще го покаже; защото чрез огън
се открива, и огънят ще изпита какво
е на всекиго делото.“
„Здравей отново Докторе,
Тик-Так.
Кости, отрязани с трион, и пожари.
Още ли си сама с ФИБ2 — лъжеца?
Часовника следи, ГОЛЯМА ШЕФКЕ, ПОМИСЛИ!
Лумнала тъмна светлина — ВЛАКОВЕ, ВЛАКОВЕ, ВЛАКОВЕ…
КИСМУГ иска снимки.
(Кари иска снимки от мястото на убийството на Голт.)
Ела и ме посети. На третия етаж остани и с мен се спазари.
ТИК-ТАК, ДОКТОРЕ! (Ще говори ли Луси пак?) ЛУСИ-МУСИ по телевизията. Летя през прозореца. Ела с нас, под прикритие в тоз час. До зори остани. Смей се и пей.
Същата стара песен. ЛУСИ, ЛУСИ, ЛУСИ и ние!
Чакай и ще видиш.“
1.
Бентън Уесли си събуваше маратонките в моята кухня, когато изтичах при него. Сърцето ми щеше да се пръсне от страх, омраза и още незабравен ужас. Писмото на Кари Гретхен беше в купа неотворени писма и други книжа, които не бях прочела до момента, когато реших да изпия чаша чай с канела, след като се прибрах в уединената си къща в Ричмънд, Вирджиния. Беше неделя следобед, пет часа и тридесет и две минути на осми юни.
— Предполагам, че го е изпратила до твоята служба — каза Бентън.
Той не изглеждаше разтревожен, докато се навеждаше надолу да си събуе чорапите.
— Роуз не чете писма, на които пише „лично и поверително“ — добавих аз, макар да го знаеше, но пулсът ми се бе ускорил.
— Може би трябва да го прави. Изглежда имаш много обожатели там. — Неговите язвителни думи режеха като ръбовете на хартия.
Гледах го как стъпи с белите си боси крака на пода, с лакти върху коленете, навел глава. Пот се стичаше по раменете и ръцете му, добре поддържани за мъж на неговата възраст. Очите ми се плъзнаха надолу към коленете и прасците му до слабите глезени, по които личаха шарките от плетката на чорапите. Той прокара пръсти през мокрите си посивели коси и се облегна назад на стола.
— Господи! — промълви, като избърса лицето и врата си с кърпата. — Прекалено съм стар за такива щуротии.
После си пое дълбоко дъх и го издиша бавно, с нарастващ гняв.
