Читать «Крадци на лица» онлайн - страница 15

Погледнах надолу към земята, която постепенно се бе превърнала в синоним на богатството на Уорънтън. Престъпността беше малка в този край, а към големите имения от стотици декари имаше пансиони за посетители, тенискортове, басейни и конюшни. Летяхме ниско над частни летища и езера, в които плуваха патки и гъски. Марино беше отворил уста от учудване.

Нашите пилоти мълчаха известно време, докато чакаха да се включат в честотите на Националния отряд за бързо реагиране на терена. После чух гласа на Луси, докато сменяше честотите по радиопредавателя.

— Ехо едно, хеликоптер девет-едно-девет Делта Алфа. Тиюн, чуваш ли ме?

— Чувам те, девет Делта Алфа — обади се Т. Н. Макгъвърн, началничката на отряда.

— Намираме се на шестнадесет километра на юг и ще кацнем с пасажерите — съобщи Луси. — Приблизително време за кацане осем, нула нула часа.

— Прието. Тук се чувствам като през зимата и не мога да се стопля.

Луси превключи на Автоматичната служба на Манасас⁹ за прогноза на времето, а след това изслуша дългата прогноза за вятъра, видимостта, атмосферните условия, температурата на въздуха, температурата, при която се образува роса, и отчитането на висотомера съобразно часовото време в Сиера. Това бяха последните данни за деня. Не бях очарована, като разбрах, че температурата на въздуха е паднала с пет градуса по Целзий, след като бях тръгнала от къщи и се сетих, че Бентън отива на топло, слънчево място, където има океан.

— Там вали дъжд — каза помощник-пилотът на Луси.

— Дъждът е най-малко на тридесет и два километра западно и ветровете духат също от запад — отговори Луси. — Така е през месец юни.

— Изглежда, че още един хеликоптер „Чинок“ се задава към нас на хоризонта.

— Да им напомним, че сме тук — заговори Луси и превключи на друга честота. — „Чинок“ над Уорънтън, хеликоптер девет-едно-девет Делта Алфа, на тази честота ли сте? Часът при вас е три, три километра и двеста метра на север и височина триста и петдесет метра.

— Виждаме ви, Делта Алфа — отговориха от военния двумоторен хеликоптер, кръстен „Чинок“ на името на едно индианско племе. — Приятен полет.

Племенницата ми щракна два пъти превключвателя и прекъсна излъчването. Просто не можех да позная спокойния й тих глас, когато се разнесе в ефира и бе уловен от антените на непознати хора.

Слушах ги, докато приключиха, и щом стана възможно, се включих в разговора.

— За какъв вятър и студ говореха те? — попитах аз, като гледах Луси в гръб.

— Вятър, който се движи с тридесет и два километра в час с тенденция да се усили до четиридесет откъм запад — прозвуча гласът й в слушалките ми. — И ще се усилва още повече. Добре ли сте вие там отзад?

— Добре сме — отвърнах аз и пак се сетих за откаченото писмо на Кари.