Читать «Крадци на лица» онлайн - страница 14

— Недей — смъмрих го аз, докато обръщах страницата. — Да не си посмял да го направиш!

— Не виждам надпис „Пушенето забранено“ — отвърна той и пъхна една цигара „Марлборо“ в устата си.

— Ти никога не виждаш надписите, колкото и да са много. — Прегледах отново част от записките си и бях учудена от едно изказване, което началникът на пожарната беше направил пред мен вчера по телефона. — Палеж за печалба? — повторих аз, като вдигнах очи. — Има се предвид собственика Кенет Спаркс⁷, може би случайно пострадал в пожара, който сам е предизвикал.

— Името му подпалвач ли значи или нещо от този род? — запита Марино. — Сигурно е виновен. — Той пое дълбоко и с удоволствие цигарения дим. — Ако е така, получил си е заслуженото. Бъди сигурна, че дори да прогониш хора от този род от улицата, не можеш да прогониш улицата от тях.

— Спаркс не е отраснал на улицата — отвърнах аз. — Впрочем, бил е стипендиант на института „Роудз“⁸.

— Стипендиант на „Роудз“ или „Роудс“, на мен ми звучи еднакво — продължи Марино. — Спомням си, че единственото, което този кучи син правеше, беше да критикува полицията като медиен магнат в своите вестници. А всички знаеха, че злоупотребява с кокаин и жени. Но не успяхме да го докажем. Защото никой не пожела да дойде и да ни помогне.

— Истина е, никой не можа да го докаже — заявих аз. — А няма как да сметнеш някой за подпалвач само защото името му значело това или заради издателската му политика.

— В момента имаш редкия шанс да говориш със специалиста по чудати имена и как отговарят те на негодниците, които ги носят. — Марино си наля още кафе, докато говореше. — Следователят по смъртните случаи се казва Гор (Кръвопиеца). Слотър (Касапина) е сериен убиец. Педофилът е Чайлдс (Децата). Господин Бери (Гробаря) е погребвал жертвите си в гробищата. Имаме и съдиите Гелоус (Бесилката) и Фрай (Електрическия стол). И още Фреди Гамбъл (Хазарта). Последният мамел комарджиите в ресторанта, където го пречукали. Доктор Фагърт (Педераста) е убил петима мъже хомосексуалисти. Избол им очите. А помниш ли Крисп (Хрупкавия)? — Марино ме погледна. — Него пък го удари гръм. Дрехите му били разпилени по целия паркинг пред църквата, а токата на колана му била стопена…

Не можех да слушам повече всичко това толкова рано сутринта, затова протегнах ръка назад да взема слушалки, за да се спася от брътвежите на Марино и да чуя за какво става дума в кабината на хеликоптера.

— Не бих искал да ме удари гръм в някоя църква и после всички да прочетат за това във вестника — продължаваше да обяснява Марино.

Той си сипа още кафе, като че нямаше оплаквания от простатата и пикочния мехур.

— Направил съм списък на всички тези неща през годините. Но не съм го казвал на никого. Дори не и на теб, докторе. Ти не си записваш такива гадости, забравяш ги. — Той сръбна една глътка от кафето си. — А хората издават такива неща. Като онези малки книжлета, които виждаш при касите на магазините.

Сложих си слушалките и забелязах, че селските ферми и пустите ниви постепенно се сменят с къщи с хамбари и дълги павирани алеи към тях. Крави и телета се бяха насъбрали като черни гроздове в обградените с огради пасища, а някаква косачка вдигаше прах, докато се движеше бавно през ливадата, по която имаше разпиляно сено.