Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 157

Няколко души от селото, повечето жени, тичаха след войниците. Англичаните бяха въоръжени с мускети и изглеждаха така, сякаш всеки миг щяха да стрелят в навалицата.

— Ще минете през задната врата на кръчмата. — Хамиш въведе Кларис в тъмното помещение. — Ще тръгнете по уличката.

Сърцето на Кларис биеше като безумно. Винаги се беше страхувала от това и сега кошмарът й ставаше действителност.

— Не се плашете, Ваше височество — окуражи я Джилбърт. — Ще ги пратим в обратната посока.

Кларис погледна отново към наближаващите войници. Преглътна и кимна.

— Благодаря ви. — Влезе в кръчмата, обърна се за миг и отново извика: — Благодаря ви!

Зарези вратата и се запита как да си вземе Блейз. Не можеше да го оседлае, но щеше да се метне на гърба му и да препусне без седло. Да мине по страничните улички и да се върне в Макензи Мейнър.

Не. В никакъв случай. Ако се върнеше в Макензи Мейнър, съдия Феърфут щеше да се появи там, за да я обяви за престъпница и да каже на дамите, че са били измамени. И броят на неприятелите й щеше да се увеличи.

Освен това Робърт не беше там. Нямаше кой да я спаси.

И най-важното. Не можеше да се скрие при Робърт. Нито сега, нито друг път. Никога.

Отвори задната врата и огледа тясната уличка. Не видя никого. Войниците не знаеха къде да я търсят. Никой не беше дал заповед да се обкръжи селото.

Кларис излезе на улицата и тихо затвори вратата зад гърба си. Вятърът свиреше между къщите, рошеше косите й и я пронизваше до кости. Тя се уви в наметката си, сведе глава и затича към ъгъла.

Ако имаше късмет, щеше да изчезне, още преди съдия Феърфут да е забелязал, че не е в кръчмата. Преди да падне в мръсните му лапи, за да я изнасили и да я обеси публично. За да даде пример на всички жени в областта, които не се подчиняват на мъжете.

Сърцето й биеше до пръсване. Щеше да се справи. Увереността й нарастваше с всяка крачка. Щеше да успее.

Зави зад ъгъла като фурия.

И попадна право в ръцете на полковник Оугли.

28

Който си ляга с кучетата, се събужда с бълхи.

Старците от Фрея Крегс

Когато на следващата сутрин наближи Макензи Мейнър Робърт мислеше със задоволство за пръстена в чантата на седлото си. Не беше сигурен, че прекрасното украшение ще е достатъчно да склони Кларис да се омъжи за него, особено след случилото се последната нощ, но… на него му харесваше. По-точно, никога не се беше чувствал така добре.

Ако беше честен, не можеше да твърди, че съжалява. Не и като си спомнеше колко прекрасен бе вкусът й, или как се движеше под него, или как влажната, гореща утроба се сключваше около пениса му… обхващаше го като ръкавица и го милваше… Изпод копитата на Хелиос хвърчеше чакъл. От листата на дърветата падаха едри капки дъжд и главата му вече беше мокра. Най-сетне Робърт видя Макензи Мейнър и си пожела блещукащите камъни на пръстена да отклонят вниманието на Кларис достатъчно дълго, докато той успее да я убеди в необходимостта да се омъжи за него. Колко странно — да се чувства несигурен, едва ли не страхлив пред човек, за чието съществуване преди седмица дори не е подозирал. Да, само за няколко дни Кларис се бе промъкнала в сърцето му и се беше настанила там трайно и завинаги.