Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 159

Прюдънс изхълца, обърна се и побягна.

Пръстенът!

Робърт го извади и го напъха най-отдолу в чантата на седлото. Ще го даде на Кларис, след като я измъкне от затвора. Първо трябва да спаси живота й. Не беше сигурен как тя ще реагира на предложението му, но със сигурност ще поиска да се отблагодари на човека, който току-що я е спасил от смъртна опасност. Но той не искаше благодарност от Кларис. Искаше любовта й. Въпреки това се надяваше, че благодарността ще наклони везните в негова полза.

— Само ти можеш да я освободиш. — Милисънт беше абсолютно сигурна в брат си.

— Ще я освободя. — Робърт метна чантите на рамо и се запъти към стълбата, която водеше към оборите.

Милисънт тичаше след него.

— Ти си извършил всички геройства, които полковник Оугли е описал в книгата си, нали?

— Може би.

— Значи можеш да я спасиш. Ще го направиш ли?

— Може би. — Робърт се опитваше да си припомни как изглежда затворът в Джилмайкъл. — Зависи къде са я затворили. Аз играя с подправени карти, а те имат всички козове.

При следващите думи на Милисънт придружаващите ги лакеи се спогледаха ужасено.

— Не може ли някой от мъжете да те придружи? — полита тя. — Ако искаш, аз ще дойда с теб и ще ти помагам.

Предложението й беше наистина трогателно.

— Не, мила, не. Никой не може да ми помогне. Работата е мръсна и болезнена и… — За първи път, откакто бе слязъл от седлото, обърна внимание на сестра си. Безличното сиво пате бе изчезнало окончателно. Милисънт изглеждаше красива и блестяща като в нощта на бала. — Кори сигурно е загубил ума си по теб?

— Да. — Гласът й прозвуча неочаквано рязко. — Поне така предполагам.

— Какво е станало? Да не ти е направил нещо?

Милисънт вървеше редом с него, без да се оплаква от дългите му крачки.

— Каза ми, че няма ла си замине, докато не се върнеш. Бил длъжен да остане тук и да ме подкрепя в трудните часове. — Очите й засвяткаха опасно. — Все още не мота да разбера какво общо имат с обещаната подкрепа подробните разкази за ловните му успехи и фактът, че ходи подире ми като кученце.

Докато бързаха към оборите, мрачното лице на Робърт постепенно се разведри. Сестра му беше страхотна жена.

— Кори не е нищо повече от един грамаден, обикновен… ловец на лисици — заключи тя. Очевидно старият му приятел беше изпаднал в немилост и нямаше надежда положението да се промени.

— Права си, скъпа сестричке. Никога не е бил нещо повече от ловец на лисици.

Тя изчака, докато брат й се осведоми от ратайчетата къде чака оседланият Блейз.

— Мислех си… — започна нерешително.

— Мислила си, че зад красивата външност на Кори се крие нещо като дух? Нито искрица. Той е суетен и егоцентричен, несъобразителен и е свикнал жените да падат в краката му. — Робърт влезе в обора. — Но има и добри качества. Мога да кажа в негова защита, че в сърцето му няма и капчица фалшивост. Ако ти е разказвал ловните си истории, значи се е влюбил безсмъртно в теб.

— Може би, но аз не съм влюбена в него — отговори с безразличие Милисънт.

Пепърдей още се мъчеше с Блейз. Жребецът не позволяваше да го докосват други мъже, освен Робърт.