Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 154
Кристина Дод
— О! — Кларис въздъхна шумно. — Това ли имахте предвид? Не, мислех си…
— Но това е истината. Права ли съм? — Мистрес Дуб продължи да говори без точка и запетая. И без искрица разум. — Хубавите момичета винаги намират мъже. Когато бях млада, и аз ги намирах. Не, това не е точно — мъжете ме намираха. Надявах се да направите това и за мен. Да стана отново хубава и желана…
Кларис се постара да се овладее. Но не можеше да понася дрънканиците на шивачката и я прекъсна доста неучтиво:
— Някой видял ли е в каква посока тръгна момичето?
— Не. — Мистрес Дуб извади от джоба си запечатан плик и го додаде на Кларис. — Малката остави това за вас. Дано намерите някакво обяснение.
Някои се бе опитал да махне печата, но не бе посмял да го счупи. Кларис погледна укорително мистрес Дуб и царственото излъчване на погледа й накара шивачката да се свие виновно.
— Изпуснах го — промърмори тя. — А сега ще ви оставя да го прочетете на спокойствие.
Кларис стискаше писмото в ръце, не смеейки да го отвори.
Хенри направи окуражителен жест.
— Не се плашете. Прочетете писмото.
Кларис счупи печата и зачете писмото, написано с красивия почерк на Ейми.
Моя най-мила, най-скъпа, най-добра Кларис,
Казах ти, че не желая да съм принцеса. Знам, че не ми вярващ, но това е истината. Мразя да седя и да чакам животът ми да започне, като знам, че съм лошо подготвена за този живот. Защо? Защото съм свободна да ходя по света, да се срещам с нормални хора и да печеля парите си с честен труд. Вече не искам да водя живота, който водехме през последните години. Затова ще отида някъде, където никой не ме познава. Там ще разбера коя съм в действителност и на какво съм способна.
Не се притеснявай за мен. Знам, ти смяташ, че си длъжна да се грижиш за малката си сестра, но не си права. Аз съм напълно в състояние да се грижа сама за себе си и ти го знаеш. Във всеки град влизах преди теб. Сама си намирах работа в най-хубавия магазин. Обещавам ти, че и занапред ще бъда предпазлива и разумна. Защото съм учила при най-добрия учител на света. При теб, скъпа Кларис.
Моля те, не се опитвай да ме намериш. Обещавам, че щом се установя някъде, ще напиша обява във вестника, за да те уведомя, че съм добре. Освен това съм твърдо убедена, че един ден отново ще се съберем.
Ако наистина искаш, върни се в Бомонтен, омъжи се за принц и бъди щастлива до края на дните си. Разбирам защо мислиш, че аз не знам нищо — нали бях малко момиченце, когато напуснахме двореца…
— Не мисля така! — извика сърдито Кларис, но трябваше да признае, че с поведението си бе създала точно това впечатление.
…но ако питаш мен, ти не заслужаваш такава тъжна съдба. Ти си жив човек, не си принцеса. Затова помисли много добре, преди да се върнеш в Бомонтен.
Надявам се да намериш онова, което наистина търсиш.
Довиждане, скъпа сестро, желая ти щастие! И се пази!
Ужасена, Кларис смачка хартията и шумно пое въздух. Трябваше да се опита да разбере какво се бе случило.
— Ейми — пошепна тя. — Ейми…
Малката й сестра беше съвсем сама на света и търсеше нещо, което не съществуваше за нея. Търсеше друга идентичност, не на принцеса… Това беше невъзможно. Ейми не можеше да се държи като нормален човек. И защо изобщо искаше да бъде като… като мистрес Дуб или като тези стари джентълмени? Те работеха тежък труд за малко пари и бяха обвързани със семейството си, с родното село или… Да, принцесите също бяха обвързани със страната си и трябваше да се подчиняват на безброй правила. Родителите им избираха съпрузи, ценяха ги само по способността им да раждат синове. Кларис се беше опитала да внуши на Ейми, че е прекрасно да си принцеса, макар самата тя да не беше убедена в това.
