Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 153

Старците засияха.

— Сигурно сте дошли да поиграем домино? — осведоми се Томас.

Тя му помогна да се настани на стола и поклати глава.

— За съжаление не. Днес съм малко разсеяна и няма да бъда достоен противник.

Томас потърка ръце и пергаментовата му кожа заскърца.

— Толкова по-добре.

Кларис се засмя и го заплаши с пръст.

— Ужасен човек! — Много харесваше гласовете им. Звучаха дрезгаво от старостта, но бяха затоплени от шотландския акцент. Някой ден и Робърт щеше да говори като тях. Дали тогава щеше да е до него, за да го чуе?

— Изглеждате тъжна, Ваше височество. — Хамиш задърпа ръкава на ампутираната си ръка. — Какво се е случило?

Безопасните игли се бяха отворили и той не беше в състояние да се справи с една ръка. Кларис го погледна право в очите.

— Мистър Макуин, ръкавът ви е разкопчан. Ще позволите ли да ви помогне? — Без да чака отговор, тя посегна, загъна ръкава и закопча безопасните игли. — Ако ми донесете ризите си, ще им зашия копчета и ще направя илици, за да не се мъчите с тези глупави игли.

— Но вие сте принцеса! — възрази смутено старецът — Не мога да си представя принцеса да шие копчета на ризите ми!

А кой друг ще го направи? — запита се Кларис. Доколкото знаеше, Хамиш беше надживял цялото си семейство.

— Обичам да шия — отговори просто тя. — И ви харесвам. Това прави работата двойно по-проста.

— Какво каза тя? — Хенри сложи ръка зад ухото си и се наведе към Бенет.

— Тя каза, че ще зашие копчета на ризите на Хамиш — изрева в ухото му Бенет.

Хенри прие новината с въодушевление.

— Значи ще останете в Макензи Мейнър?

Дуб, която бе излязла от шивачницата и вървеше право към тях.

Сърцето на Кларис подскочи от радост. Ейми иска да я види!

О, не, това беше глупаво предположение! Мистрес Дуб никога не би приела да бъде пратеница на Ейми.

Когато се изправи пред нея, шивачката направи дълбок реверанс.

— Ваше височество, радвам се за ви видя във Фрея Крегс. Ще имате ли време да се занимаете със старото ми лице?

— Разбира се — отговори с усмивка Кларис. — Но първо искам да поговоря с мис Розабел.

Мистрес Дуб изсъска като загрят чайник.

— Това ужасно пале! Не ми говорете за него!

Разтревожена, Кларис стана от мястото си.

— Защо? Случило ли се е нещо? — Какво ли беше забъркала Ейми?

Мистрес Дуб се намръщи като буреносен облак.

— Изостави ме, това се случи. Останах сама с половин дузина поръчки. Нямам представа как ще се справя без помощница.

Кларис бе обзета от паника.

— Какво искате да кажете с това, че ви е изоставила? Не е възможно просто да е изчезнала!

— Точно това исках да кажа. Изчезна и ме оставя — кимна тежко мистрес Дуб.

— Кога е заминала? Къде? — полита настойчиво Кларис.

Старците се спогледаха.

— Вчера. Не знам подробности, защото не ми е оставила писмо. — Мистрес Дуб натисна рамото на принцесата с месестата си ръка. — Седнете, Ваше височество. Вие не сте виновна за нищо.

Кларис машинално се отпусна на стола. В главата й цареше хаос.

— Да не си мислите, че е избягала да си търси мъж, защото я направихте красива?