Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 151

— Ям овес — отговори сериозно Хепбърн.

Валдемар го погледна стъписат, после заплашително вдигна юмрук.

— Лъжеш! Признай си, че лъжеш!

— Всички шотландци ядат овесена каша и могат да правят любов по цяла нощ — отговори гордо Робърт. Валдемар го изгледа недоверчиво, но лицето му остава съвсем сериозно.

— Е, може би си струва да опитам — промърмори русият мъж. — Освен това… Нали казват, че е по-добре врабче в ръката, отколкото гълъб на покрива.

Хепбърн го изгледа смаяно.

— Какво искаш да кажеш?

— По-добре красив и богат граф, който се мята безпомощно на въдицата, отколкото принц, когото тепърва трябва да хване.

Капитанът на кораба им извика, че е крайно време да се качват, и Валдемар му махна.

— Трябва да вървя, приятелю. Не знам какво още да кажа. Само едно: благодаря ти. Задължен съм ти. — Той прегърна Хепбърн доста тромаво, пусна го и изтича по стълбичката. Качи се на кораба и се наведе през релинга. — Запомни какво ти казах! Истинската принцеса от приказките ще последва своята истинска любов, не някакъв си принц с чорапогащник и красива фризура, когото не познава. Принцеса Кларис е твоя, трябва само да я вземеш. Попитай я и ще видиш!

27

Господ ни праща трудностите като морален стимул.

Вдовстващата кралица на Бомонтен

Кларис се събуди с чувството, че трябва да бърза. Не бе изпитвала такова чувство, откакто… никога не бе усещала подобно нещо. Защото никога досега не беше занемарявала задълженията. Опита се да се успокои и облече костюма за езда в черно и червено. Не се бяха виждали само три дни. За толкова кратко време не бе възможно Ейми да е изпаднала в трудно положение.

Обаче Ейми бе дошла в Макензи Мейнър, защото искаше да говори за нещо важно, а Кларис не й обърна внимание. Ейми беше само на седемнайсет години, още почти дете, и като нищо можеше ла изпадне в трудно положение за три дни. Да, малката й сестра често си навличаше неприятност. Трябваше веднага да отиде при нея. Да се увери със собствените си очи, че е добре.

И да се види с някои хора от селото. Бе обещала на старите джентълмени пред кръчмата да поиграят на домино, а на жените — да им даде съвети как да изглеждат по-добре. След като се убедил че Ейми е добре, ще направи и това. Една принцеса никога не нарушава дадената дума, напомни си Кларис макар че в последно време тя изобщо не се държеше като принцеса. Държеше се като жена, пламнала от любов.

Както четкаше косата си, тя спря насред движението и притисна длан към челото. Какви бяха тези мисли?

Баба й сигурно щеше да каже, че не е важно какво е помислила, а какво мисли сега.

Трябваше да престане. Веднага. Тя беше влюбена. Обичаше един шотландски граф. Обичаше без надежда за бъдещето, без да има дом, без да има нищо, освен страстното си отдаване на мъж, които грижливо пазеше мислите си от нея. И сега не знаеше какво мислеше той. За нея, за тях двамата, за всичко.