Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 148

Кристина Дод

— И вие ги видяхте, нали?

— Какво? — При звука на женския глас в непосредствена близост Оугли се обърна рязко. Една от дебютантките бе дошла да му прави компания в усамотението. Как ли се казваше? Той смръщи чело, но не можа да си спомни името й.

Отново отекна гръм, по небето се посипаха зелени искри и Оугли се вгледа по-внимателно в бледото момичешко лице. А, да, това беше мис Тръмбл. Мис Лариса Тръмбл.

— Видях как тръгнахте след тях. — Гласът й беше носов и вибрираше от презрение. — Принцеса Кларис се измъкна първа от балната зала. Лорд Хепбърн я последва. Сигурно си мислят, че са ме заблудили, но са сбъркали. Видях ги тази сутрин, след като бяха прекарали нощта заедно.

— Какво? — Беше глупаво да повтаря една и съща дума. Колкото и да беше тромав, умът му съобрази, че мис Тръмбл му показва път, хвърля светлина върху нещо, което досега беше в мрак. — Лорд Хепбърн и принцеса Кларис са любовна двойка?

— Мислех си, че знаете. Нали за това ги последвахте?

Не. Последвах Хепбърн, за да му позволя да ме унижи. Разбира се, Оугли не изрече тази мисъл на глас. Но се запита какво би могъл да направи с информацията, която мис Тръмбл му даде с такава готовност. Как да я използва, за да си отмъсти?

След това щеше по най-бързия начин да се махне от Макензи Мейнър, защото Хепбърн със сигурност ще се втурне да го преследва.

— Принцеса Кларис доста се унижава, като спи с един обикновен граф, как мислите?

Мис Тръмбл се изсмя горчиво.

— Тя не е никаква принцеса, а най-обикновена търговка, която продава кремове и мехлеми на глупавите дамички. Тя…

Оугли я сграбчи за ръката и рязко я обърна към себе си.

— Какво казахте?

— Ау! По дяволите, причинихте ми болка! — Лариса буквално изпищя и няколко глави се обърнаха към тях. Оугли бързо пусна ръката й и промърмори някакво извинение.

— Обяснете ми какво казахте!

— Принцеса Кларис продава кремове и мехлеми… и пудри, с които дамите цапат бузите си… и тайнствени мазила за екзотичен поглед. Обзалагам се, че тази вечер всички дами в залата са се намазали с кралските кремове, за да изглеждат по-добре. Всички освен мен. — Младата дама неволно попипа грозната пъпка на челото си.

Очите на Кармен! Очите й бяха с друг цвят!

— Как мислите, принцесата може ли да се маскира, за да изглежда като друг човек?

— Никога не е говорила за такива неща, но сигурно може. Тази жена е майсторка на измамата. — Мис Тръмбл се ухили и добави злобно: — Тя е най-обикновена уличница, която се прави на принцеса. Знаеш ли какво мисля? Мисля, че…

Оугли се отдалечи, без да си даде труд да я изслуша.

Кармен не миришеше на себе си. Истинската Кармен миришеше на пурите, които постоянно пушеше, от нея се излъчваше тежка, сладникава миризма на тютюн. Жената в кабинети на Хепбърн миришеше на свежи цветя и подправки.