Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 146

— Той спаси живота ви. Затова са тези усилия, нали? Или не? Доколкото си спомням, вие също спасихте живота му. Значи сте квит. Какво като ви е спасил живота? — Оугли изгрухтя презрително. — Вие му бяхте началник. Това беше негов дълг.

— Може би. — Хепбърн го удостои с гневен поглед. — Но аз въпреки това ценя високо живота си.

— Прекалено високо. Даже баща ви не ви ценеше. Знаете ли какво ми писа, когато ви преместиха в моя полк? — Хепбърн не реагира, но Оугли, знаеше, че му е нанесъл дълбока рана. — Каза че сте му наследник, но от вас няма никаква полза. Че ви купил офицерски патент, за да ви научат на ред и дисциплина. Да използвам всички средства, но да направя от вас нов човек. Заяви ми, че въобще не го интересува как ще ви превъзпитам. Че му е все едно дори ако загинете. — В ъглите на устата му се събираше слюнка, но той не й обърна внимание. — Той ви унижи!

— Да, знам. Той ме смяташе за безполезен, но сгреши. — Хепбърн отвори чекмеджето и извади изписан лист хартия. — Ето. Това е похвалната грамота на Валдемар и почетното му уволнение от армията.

Този човек наистина ли не се интересуваше, че баща му е искал да му причини страдания и дори да го прати на смърт? Равнодушието му разпали още повече гнева на Оугли. Даже собственото му семейство не му вярваше, когато се хвалеше с геройствата си на полуострова, макар че доказателството беше в ръцете им под формата на подвързана в кожа книга. Равнодушието на близките му го вбесяваше. Защо Хепбърн оставаше безразличен? Проклет да е! Дано се пържи в ада! Защо този дяволски Хепбърн винаги беше на крачка пред него?

— Не е нужно да правите нищо друго — продължи Хепбърн, — освен да подпишете документа за уволнението на Валдемар и да сложите печата си. Обещавам ви, че срещу тази „услуга“ аз ще плащам издръжка на Кармен и дъщеря й и ще се погрижа тя никога вече да не ви досажда. Това ще ви спести унижението да молите жена си да даде пари за дъщерята на любовницата ви.

— Мога ли да бъда сигурен, че Кармен няма да размисли? — Оугли беше извън себе си от разочарование и гняв.

— Можете, защото аз държа на думата си и ще се погрижа тя също да изпълни обещанието си.

Това беше истината. Безогледният негодник вярваше в честта и лоялността и винаги спазваше обещанията си. Оугли изруга злобно и придърпа един стол. Хепбърн постави мастилницата до лакът му и му подаде пачето перо. Оугли го потопи в мастилницата с трепереща ръка. Вгледа се в черната течност и неволно се запита какво ще стане, ако я преобърне върху грамотата.

— Имам още един такъв документ — Хепбърн явно беше прочел мислите му.

Оугли разбра, че няма друг избор. Побеснял от гняв, той написа под похвалната грамота и под документа за уволнение „полковник Оскар Оугли“ и стана от стола.

Хепбърн капна червен восък до името и Оугли притисна печата си върху него.

Без да бърза, лордът взе документите, посипа ги с пясък, после го издуха внимателно, сгъна двата листа и ги прибра в чекмеджето.