Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 144

Предположенията му бяха правилни. Негодникът Хепбърн я бе довел от Испания.

— Какво ще каже скучната му безлична жена, като й разкажа как обикалях страната с бебе на ръце? Неговото дете! — Гласът на Кармен трепереше от едва сдържани емоции.

Оугли беше готов да плюе презрително. Това беше глупаво, смешно преувеличение и Бренда щеше да му се изсмее.

О, не, не можеше да й позволи да стигне до Бренда. Ако Кармен успееше да разговаря с жена му… Ако й разкажеше за връзката им и, още по-лошо, за детето, Бренда щеше да се разведе с него и да го изхвърли от дома си. Да го обрече на глад и мизерия. Бренда го обожаваше, но той не се осмеляваше да вярва, че би понесла безропотно такава измама.

Тя беше жена и със сигурност ще вземе страната на Кармен. След като тази испанка е забременяла от теб — ще му каже, — ти си бил длъжен да се погрижиш за нея. Сякаш той, полковник Оугли, плащаше за услуги, които вече не получаваше!

Кармен заговори отново и в главата му сякаш се забиха нажежени шишове.

— Малката ми Ана няма баща. Другите деца й се подиграват, наричат я копеле.

Бренда отдавна искаше дете. Ако разбереше, че е изоставил родната си дъщеричка… Под мишниците му изби пот и намокри униформата.

Гласът на Кармен заглъхна в тъжен напев:

— Знаете ли колко пъти бебето е плакало от глад…

Оугли не издържа. Проклетите жени! Всички бяха истерички. Смешни, мелодраматични! Мина като хала през вратата и посочи обвинително шокираното лице, което се обърна към него.

— Няма да ми причиниш това! Няма да го допусна!

Кармен вдигна ръка и понечи да се хвърли към него, но Валдемар успя да я улови. От устата й се изтръгна грозна испанска ругатня, но тогава се намеси Хепбърн:

— Сеньорита, спрете! Позволете аз да уредя нещата.

Кармен отвори ветрилото си, скри лицето си зад него и замахна гневно, докато кехлибарените й очи… Много странно! До тази минута Оугли беше уверен, че очите й са тъмнокафяви. Но по дяволите! Какво значение имаха очите на една жена? Той вдигна презрително рамене и се обърна към Хепбърн. Той беше кукловодът. Само той имаше значение.

Лордът направи бързо движение, Валдемар стисна ръката на Кармен и я поведе към вратата. Оугли отстъпи назад, когато полите й докоснаха ботушите му. Облак от парфюм, ухаеш на свежи цветя и сладки подправки, го удари в носа.

— Копеле! — изсъска тя на испански.

Той се обърна и я проследи с поглед, докато Валдемар я водеше по коридора. Обзет от гняв, изсъска към Хепбърн:

— Искам да говоря с Кармен на четири очи!

— О, не, не! — Хепбърн се изсмя тихо и подигравателно. — Какви намерения имате, да я убиете ли?

Оугли се изчерви като рак. Негодникът бе отгатнал тайната му мисъл.

— Няма да говорите с нея насаме — отсече Хепбърн. — Обещах й, че няма да ви оставя сам с нея. Тя иска да ви свали от пиедестала, на който сам сте се поставили, и то пред очите на много хора, и аз не виждам причина да не й позволя. Нито една.

Оугли усети как устата му пресъхна.

— Жена ми…

— Да, знам. Тя ще бъде шокирана и болезнено уязвена, като узнае, че сте имали любовница.