Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 145

— Ще ме разбере. — Оугли не бе сигурен в думите си. Ако Кармен каже истината за геройствата му на полуострова? Почитателите ще му обърнат гръб. И Бренда, която му се възхищава безгранично, няма да преживее шока! Бракът му ще отиде по дяволите! За кесията му да не говорим… Тази мисъл бе непоносима.

— Мисис Оугли ще се ужаси, като разбере, че сте обезчестили дама от добро семейство — продължи Хепбърн. — Че сте излъгали Кармен и сте я изоставили, макар че е очаквала дете…

— Но то беше дъщеря! — Дъщерите нямаха стойност.

Хепбърн почука по ръба на писалището.

— Нарочно не дарявате дете на жена си, нали?

Оугли изтри устата си и се опита да изглежда спокоен и авторитетен, макар че в действителност беше отчаян. Може би трябваше да говори с Хепбърн като мъж с мъж.

— Исках да оставя пари на Кармен, но не разполагам със семейните финанси. Всяка година отивам при тъста си, за да получа годишната издръжка. Не можех да платя на Кармен.

Ала Хепбърн, изисканата, богата свиня, не знаеше милост.

— Трябваше да й пратите пари от книгата за геройствата си.

Оугли разбра, че е паднал окончателно в капана. Измамен от една проклета испанска мръсница, която бе взел в леглото си по моментна прищявка. Човек като него имаше пълното право да я вземе и после да я захвърли!

Гневът го накара да загуби самообладание. Удари с юмрук по стената, мушна натъртените пръсти в джоба на жакета и заходи нервно по стаята.

Хепбърн остана напълно спокоен. Очевидно вече не се впечатляваше от гнева на бившия си началник.

— Не ме лъжете, Хепбърн. — Оугли го посочи обвинително с пръст. — Вие сте го планирали. Организирахте бала само за да ме унищожите.

Негодникът изобщо не се опита да го отрече. Проклета аристократична свиня! Неблагодарник! Безумец!

Оугли застана пред него и изкрещя в лицето му:

— Завиждате ми, защото си присвоих геройските ви дела!

— Ни най-малко не ме интересува дали хората знаят кой в действителност е взривил френския склад за муниции. Но има едно нещо, което ме свързва с Кармен.

— Да! — изкрещя триумфално Оугли. — Измамих и двама ви!

Хепбърн дори не трепна.

— Много по-лошо. Излъгахте ме. Дадохте ми обещание и не го спазихте.

В първия момент Оугли не разбра за какво говори Хепбърн. После си спомни и кимна бавно.

— Имате предвид Валдемар? — Не можеше да повярва. — Искате да освободя Валдемар?

Хепбърн кимна. Спокоен, величествен жест, за който Оугли би заповядал да го разстрелят, ако бяха още в Испания.

— Искам не само да го освободите, но и да направите всичко, което обещахте. Да подпишете похвална грамота за смелост на бойното поле и за окончателно освобождаване.

— Той е крадец. Проклет уличен крадец! Копеле, което дори не знае кои са родителите му. — Оугли не беше в състояние да проумее, че човек като Хепбърн, произхождащ от видно шотландско семейство, може да иска от него такива неща. — Той е нищо! Вие сте граф. Шотландски благородник. Защо сте се загрижили за някаква си измет?

— Защо питате сега? Не го разбрахте тогава, няма да го разберете и днес. — Хепбърн винаги умееше да изглежда като недосегаем аристократ. Даже смръщи чедо, сякаш Оугли вонеше. Подигравателният жест намекна, че той разбира неща, за които мъжът насреща му нямаше понятие.