Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 142

— Много сте добър. — Кларис се усмихна смело, но долната й устна трепереше издайнически. — Благодаря ви, милорд.

— Ще ви донеса чаша пунш. — Робърт бързо й обърна гръб, защото беше готов да избухне в луд смях.

Как го правеше? Как бе успяла да превърне драматичния момент в повод за смях? Как стана така, че той мислеше само за нея и я желаеше, когато трябваше да съсредоточи цялото си внимание в осъществяването на плана си? Вече не се разбираше и почти се зарадва, когато няколко души го спряха, за да го попитат за състоянието на принцесата. Досадните им въпроси успешно отклониха вниманието му. Когато се върна при Кларис с чинийка сладкиши и чаша пунш, лицето му бе приело обичайното леко скучаещо изражение.

Тя пое чашата и чинийката и любезно му махна да се отдалечи. Обърна се към мисис Оугли, която все още я наблюдаваше загрижено, и помоли:

— Вървете и се забавлявайте. Ще си почина малко тук, после ще се кача в стаята си и ще сложа на глезена студен компрес.

Полковник Оугли също стоеше пред нишата, очевидно недоволен, че вдигат толкова шум за някакво си незначително нараняване, и изгаряше от нетърпение да се върне при почитателите си. Когато мисис Оугли мушна ръка в неговата, той се отдалечи, без да удостои Кларис дори с поглед.

Робърт спусна завесата, за да я скрие от любопитните погледи.

— Справи се прекрасно — похвали я тихо той. — Готова ли си за следващото действие?

Кларис пое дълбоко въздух и отговори с дълбок, дрезгав глас със силен испански акцент:

— Готова съм, милорд. Няма да ви разочаровам.

25

Красив е, който прави красиви нища, но грозотата те пронизва в сърцето.

Старците от Фрея Крегс

Оугли постоянно наблюдаваше Хепбърн и видя как Валдемар влезе в залата, отиде при своя бивш капитан и му каза нещо. Изглеждаше развълнуван и очевидно не го беше грижа, че сегашният му господар ще го пребие от бой за тази волност. Във всеки случай Оугли възприе поведението му като заплашително, особено когато лорд Хепбърн кимна рязко и двамата излязоха от залата.

Оугли не бе забравил, че е видял Кармен, и не вярваше, че страда от халюцинации. Тя беше тук. Незнайно по каква причина испанската уличница беше в Макензи Мейнър, под крилото на Хепбърн. Защо не се сети по-рано, че Хепбърн му е подготвил някаква изненада? Друго не можеше да се очаква от него. Той ревнуваше и жадуваше за почестите, които Оугли си бе присвоил и които в действителност се падаха на него. Затова двамата с Валдемар бяха замислили някаква интрига.

Само че са си направили грешно сметката! — каза си злобно Оугли. Той не беше от хората, които позволяват такива игрички. Щеше да ги спре, преди планът им да даде плодове.

Ами ако Кармен не беше тук? Ако само угризенията на съвестта бяха виновни за виденията му? Не, двамата със сигурност замисляха нещо. Мъж като него можеше само да спечели от злобата на друг мъж.

Бренда прекъсна мислите му.

— Оскар, усмихваш се някак особено.

— Какво? О, да, тук е хубаво, нали? — Осъзна, че говори глупости, и остави чашата си на близката табла. Май не трябваше да пие толкова много от отличното шампанско на Хепбърн. — Извини ме, моля те, имам нужда от чист въздух.