Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 140

Този път обаче нямаше да го допусне.

— Съгласен съм. — Сложи ръка на гърба на Кларис и я поведе към групата около мистър и мисис Оугли. Кларис вървеше съвсем близо до него, сякаш искаше защита. Като видя усмихнатия й профил, Робърт си каза, че е готов на всичко, за да я защити.

Валдемар доброволно бе предложил да се погрижи полковникът да не е в състояние да навреди на Кларис в ролята и на Кармен. След като се запозна с нея, той поиска за избяга без необходимите документи, но Робърт не му разреши. И двамата знаеха, че без тях няма да може да се върне в Англия без риск да го заловят и осъдят като дезертьор. А за дезертьорство наказваха с бесилка.

Въпреки криминалното му минало, Робърт смяташе Валдемар за най-прекрасния човек, за най-добрия приятел. Искаше той да получи признанието, което му се полагаше, както и шанс да води мирен и честен живот, ако иска. И сега се приближаваха към тази цел с всяка стъпка, която правеха Робърт и Валдемар, Оугли и Кларис. Всички бяха артисти в пиесата, измислена от него. Бог да им е на помощ, ако не успееха да убедят Оугли, че сеньора Кармен Мендоса наистина го е последвала от Испания, жадуваща за отмъщение. И че разполага със средства да го шантажира.

— Мисис Оугли, тази нощ изглеждате наистина възхитително. — Робърт се поклони пред тънката жена с плосък бюст и скучно лице, вкопчена в ръката на Оугли.

— Благодаря ви, милорд. Балът, който давате в чест на Оскар, е наистина прекрасен. — Големите очи на мисис Оугли сияеха.

— За нас е привилегия да отдадем дължимото на такъв герой. — Робърт спря един лакей. — Чашата ви е почти празна, полковник. Вземете си пълна.

— Благодаря. — Оугли се ухили нахално.

— Права ли съм в предположението си, че по-късно ще има фойерверк? — осведоми се мисис Оугли.

— Напълно — потвърди домакинът.

— Лорд Хепбърн каза, че сме длъжни да почетем по достойнство геройските дела на съпруга ви. — Кехлибарените очи на Кларис, устремени към полковника, бяха изпълнени с възхищение. Той реагира с малко преувеличена галантност.

— Тогава окажете на героя честта да танцува с вас следващия кадрил.

— Не би трябвало да танцувам. — Кларис се превземаше и Робърт изтръпна. — Тази сутрин излязох на езда много рано и си изкълчих глезена… Но това е единствената ми възможност да танцувам с герой. С удоволствие, полковник Оугли. За мен е чест да танцувам с вас.

Робърт беше готов да я спре, но се въздържа. Ако Оугли танцува с нея, това ще затвърди увереността му, че тя е в балната зала. Срещата с Кармен щеше да се състои малко по-късно. Но само при мисълта, че Оугли ще я докосне, кръвта му закипя.

Оугли явно съзнаваше какво му причинява, защото го изгледа тържествуващо. После поведе Кларис към танцовата площадка, вече пълна с двойки, които се подреждаха за кадрила.

Ласкателите, обкръжили героя, ги проследиха с поглед.

— Двамата изглеждат възхитително, нали? — отбеляза доволно мисис Оугли.