Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 141

Робърт трепна изненадано. Сети се, че той също трябваше да я покани на танц, но след завръщането си от полуострова изобщо не беше танцувал. Преди да измисли някакъв отговор, мисис Оугли продължи:

— Оскар танцува с удоволствие, но аз съм ужасна танцьорка. Не мога да запомня стъпките и нямам чувство за ритъм. Той е много търпелив с мен, но явно съм безнадежден случай.

— Трябва да призная, мадам, че и аз съм безнадежден случай. — Освен това трябваше да държи Оугли под око. Натрапчивият му интерес очевидно смущаваше Кларис.

След малко Робърт се сети, че добрият домакин е длъжен поне да води разговор. Само да знаеше какво да каже! Хвърли бърз поглед към мисис Оугли и установи, че тя го разглежда с неприкрито любопитство.

— Изобщо не изглеждате като разглезен млад лорд — заяви чистосърдечно тя.

— Така ли? — Дамата беше пряма и откровена. Не бе очаквал това от нея.

— Да, изобщо не изглеждате така, макар че Оскар ви нарече точно с тези думи. Да не би да ревнува? — Когато Робърт не реагира веднага, тя продължи: — Знам, че той се отнася враждебно към някои хора, и се боя, че вие сте един от тези нещастници. Другият е камериерът му Валдемар.

— Така ли? — Робърт неволно се запита дали Оугли я е помолил да му говори по този начин… Не, сигурно не. Оугли никога не би поверил такава задача на жена. Какво целеше тогава?

— Щом приключим с това триумфално шествие и се върнем в имението, ще помоля Оскар да си вземе друг камериер.

— Наистина ли? — Робърт се разтревожи не на шега. — Защо? — Значи тя искаше да живее в провинцията. Дали Оугли знаеше това? И одобряваше ли го?

— Мисля, че никой не забелязва… — мисис Оугли подбираше внимателно думите си — …но понякога Оскар е много тесногръд и ми се иска да не му се дава шанс да се държи така.

Дамата е значително по-умна, отколкото изглежда, и знае много за съпруга си, каза си Робърт и предположи, че тя му доверява тези неща не без причина. Мисис Оугли знаеше повече, отколкото можеше да се очаква. Но не допускаше Оугли да разбере, че знае.

— Какво ще стане тогава с Валдемар?

— Не ме е грижа. Мисля, че когато се отнасят лошо с него, и той става лош. Не би било зле Оскар да го изпрати в друг полк. О, господи! — Тя погледна ужасено към танцовата площадка. — Принцеса Кларис пострада!

— Ох!

Робърт чу вика на Кларис съвсем ясно.

— Ох! Много съжалявам, полковник Оугли, но не мога да продължа танца!

Двойките спряха и изчакаха Кларис да излезе от кръга под ръка с партньора си. Съпроводени от съчувствени погледи, двамата се отдалечиха от паркета и кръгът отново се затвори.

— Божичко! — Мисис Оугли се втурна да посрещне двойката, следвана по петите от Робърт. — Ваше височество, какво ви е? Мога ли да ви помогна?

— Чувствам се глупаво, че направих сцена. — Кларис се опираше тежко на ръката на Оугли и куцукаше с разкривено от болка лице. — Моля ви, заведете ме в някоя ниша, където да си почина!

Робърт реагира на уговорената дума.

— Оттук, Ваше височество. Ще вдигнете крака си на рамката на прозореца, ще спуснете завесите и ще наблюдавате танцуващите, ако искате.