Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 3

Магьосникът помисли.

— Името явно си има история, — най-сетне каза той — която, ако обстоятелствата бяха други, много бих се радвал да чуя. Но аз, ковачо, бих желал да поговоря с теб за сина ти.

— Кой от всичките? — попита ковачът, а висящите наоколо безделници се изкикотиха. Магьосникът се усмихна.

— Ти имаш седем сина, нали така? И ти самият си осми син?

Лицето на ковача се стегна. Той се обърна към селяните.

— Хайде, дъждът спира, — каза той. — Ей вие, разкарайте се. Аз и… — той сви вежди и погледна към магьосника.

— Драм Биллет — отвърна той.

— Аз и господин Биллет трябва да поговорим за някои неща — Той размаха неопределено чука си и, един след друг, като извръщаха вратове назад в случай, че магьосникът направеше нещо интересно, публиката се изнесе.

Ковачът измъкна две столчета изпод една пейка. Извади бутилка от един шкаф до цистерната с водата и напълни две съвсем малки чашки с прозрачна течност.

Двамата мъже седнаха и се загледаха в дъжда и мъглата, които се изливаха над моста. После ковачът каза:

— Знам какъв син имаш предвид. Старата Баба е горе при жена ми сега. Осмият син на осми син, разбира се. Минавало ми е през ума наистина, но да си кажа право, никога не съм се замислял много. Виж ти! Магьосник в семейството, а?

— Схващаш много бързо — каза Биллет. Бялата котка скочи от мястото си, прекоси бавно пода и се метна в скута на магьосника, където се сгуши на кълбо. Тънките му пръсти я загалиха разсеяно.

— Виж ти, виж ти — повтори ковачът. — Магьосник в Лошия Задник, а?

— Възможно е, възможно е — каза Биллет. — Естествено, той ще трябва да завърши първо Университета. Може да се справи добре, разбира се.

Ковачът обмисли идеята от всички страни и реши, че тя много му харесва. Една мисъл го озари.

— Чакай малко — каза той. — Опитвам се да си спомня какво ми казваше баща ми. Магьосник, който знае, че ще умре може… ъ-ъ… да предаде… ъ-ъ… магьосничеството си на… ъ-ъ… наследник, нали?

— Никога не съм чувал да го казват по-сбито, да — отвърна магьосникът.

— Значи ти… ъ-ъ… ще умреш?

— О, да. — Котката мъркаше, докато пръстите му я чешеха зад ушите.

Ковачът изглежда се притесни.

— Кога?

Магьосникът помисли един миг.

— След около шест минути.

— Ох.

— Не се тревожи — рече магьосникът. — Честно казано, чакам го с нетърпение. Чувал съм, че въобще не боли.

Ковачът се замисли върху това.

— Кой ти каза? — най-сетне попита той.

Магьосникът се престори, че не го е чул. Той гледаше моста и търсеше издайническия шум в мъглата.

— Чуй — каза ковачът. — Я по-добре ми кажи какво да направим, че да отгледаме магьосник, така де, понеже по тези места няма магьосници и…

— Всичко ще се нареди само — учтиво отвърна Биллет. — Магията ме доведе при вас и пак тя ще се погрижи за всичко. Така прави по принцип. Рев ли чух?

Ковачът погледна към тавана. Над плющенето на дъжда той различи шума от чифт нови дробове, работещи с все сила.

Магьосникът се усмихна.

— Нека го донесат тук — нареди той.

Котката се изправи и се загледа с интерес в широката врата на работилницата. Щом ковачът извика развълнувано по посока на горния етаж, тя скочи на земята и бавно се завлачи по пода, като бръмчеше като трион.