Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 5

Драм Биллет почеса котката зад ушите и си помисли за живота си. Беше живял дълго, това бе едно от предимствата да си магьосник, и беше правил много неща, от които не винаги се беше гордял. Време беше той…

— ВИЖ КАКВО, НЯМАМ ЦЯЛ ДЕН ВРЕМЕ — каза Смърт укорително.

Магьосникът погледна надолу към котката и за първи път осъзна колко странно изглеждаше тя сега.

Живите често не си дават сметка колко сложен изглежда животът когато си мъртъв, защото, когато смъртта освобождава съзнанието от усмирителната риза на трите измерения, тя го отделя също така и от Времето, което е само друго, различно измерение. Така че, докато котката, която се търкаше в невидимите му крака, без съмнение беше същата котка, която той бе видял няколко минути по-рано, тя беше, съвсем ясно, и мъничко котенце, и дебела, полусляпа стара котка, както и всяко едно състояние между двете. Всичките наведнъж. Тъй като започваше от малка, тя приличаше на бял морков във формата на котка, описание, което ще трябва да ни задоволи, докато хората не измислят точните четириизмерни прилагателни имена.

Кокалестата ръка на Смърт го потупа лекичко по рамото.

— ХАЙДЕ, ОТКЪСНИ СЕ, СИНКО.

— Нищо ли не мога да направя?

— ЖИВОТЪТ Е ЗА ЖИВИТЕ. ВСЕ ЕДНО, ТИ ВЕЧЕ Й ДАДЕ ЖЕЗЪЛА.

— Да. Това е всичко.

Акушерката се казваше Баба Уедъруекс. Тя беше вещица. За Планините Рамтоп това беше доста приемливо и нямаше човек, който да каже лоша дума срещу вещиците. Най-малкото, ако искаше на сутринта да се събуди в същата форма, в която вечерта си е легнал.

Ковачът все още зяпаше мрачно дъжда, когато тя слезе обратно по стълбите и го потупа с покритата си с брадавици ръка по рамото. Той вдигна очи към нея.

— Какво да правя, Бабо? — попита той, неспособен да очисти гласа си от умоляващите нотки.

— Какво направи с магьосника?

— Изнесох го в склада за гориво. Правилно ли постъпих?

— Засега става — припряно отговори тя. — А сега трябва да изгориш жезъла.

И двамата се обърнаха да погледнат тежкия жезъл, който ковачът беше бутнал в най-тъмния ъгъл на работилницата. Той като че ли почти отвърна на погледа им.

— Но той е вълшебен — прошепна той.

— Е и?

— Дали ще гори?

— Никога не съм чувала за дърво, което не гори.

— Това не ми се струва съвсем редно!

Баба Уедъруекс затвори с трясък големите врати и ядосано се обърна към него.

— А сега ме чуй, Гордо Смит¹! — каза тя. — Жени-магьосници също не е нещо, което е редно! Това не е магия за жените, тази на магьосниците, тя е само книги, звезди и гометрия. Тя никога няма да я схване. Да се е чуло някога жена-магьосник?

— Съществуват вещиците — несигурно каза ковачът. — И чародейки, поне така съм чувал.

— Вещиците са съвсем различно нещо — сряза го Баба Уедъруекс. — Това е магия от земята, а не от небето, а мъжете никога не биха могли да й хванат чалъма. А колкото до чародейките, — добави тя — и те не са стока. Послушай ме, просто изгори пръчката, зарови тялото и забрави, че това въобще е станало.

Смит кимна несигурно, мина в работилницата и наду духалото, докато се разхвърчаха искри. После се върна за жезъла. Не можа да го помръдне.