Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 27

Те се носеха над планината, докато Еск развълнувано изследваше усещанията на орела. Бабиният глас мърмореше монотонно през съзнанието й и даваше инструкции, напътствия и предупреждения. Тя слушаше с половин ухо. Звучеше й твърде сложно. Защо да не може да овладее съзнанието на орела? Това няма да го нарани.

Виждаше как може да го направи, искаше се само малко ловкост, като да щракнеш с пръсти — нещо, което всъщност тя никога не бе успяла да направи, — и тогава щеше да изпита истинското летене, а не „от втора ръка“.

Тогава би могла…

— Недей — спокойно рече Баба. — Нищо добро няма да излезе от това.

— Какво?

— Да не мислиш, че ти си първата, момичето ми? Да не мислиш, че ние всичките не сме си мислили колко хубаво би било да вземем нечие тяло и да подгоним вятъра, или да подишаме във водата? И да не би наистина да мислиш, че ще е толкова лесно?

Еск я погледна сърдито.

— Няма защо да ме гледаш така — каза Баба. — Един ден ще ми бъдеш благодарна. Не почваш ли да си играеш, преди да знаеш какво искаш, а? Преди да се захванеш с номерата, трябва да се научиш какво да правиш, ако нещо се обърка. Не се опитвай да ходиш, преди да можеш да бягаш.

— Аз усещам как да го направя, Бабо.

— Може и така да е. По-трудно е отколкото изглежда, това, Заемането, макар че, признавам, удава ти се. Достатъчно за днес, закарай ни над нас и ще ти покажа как да се Върнеш.

Орелът раздвижи въздуха над двете проснати на земята тела и Еск видя с очите на съзнанието си, че за тях се отварят два канала. Фигурата на Бабиното съзнание изчезна.

Сега…

Баба беше сбъркала. Съзнанието на орела не оказа никаква съпротива, а и не му остана време да се паникьоса. Еск го обгърна здраво в собственото си съзнание. То се погърчи един миг и после се разтвори в нея.

Баба отвори очи тъкмо навреме, за да види как птицата нададе сипкав победоносен вик, изви се ниско над обраслия с трева сипей и се плъзна надолу по планинския склон. За момент тя представляваше чезнеща точка, след което се изгуби, като остави само още един ехтящ писък след себе си.

Вещицата погледна надолу към безжизненото тяло на Еск. Момичето не беше тежко, но до вкъщи беше далече, а и следобедът клонеше към края си.

— По дяволите — каза тя, без особено чувство. Изправи се, поизтупа се и, като изпъшка от усилието, метна неподвижното детско телце на рамо.

Високо над планината, в кристалния въздух на залеза орелът-Еск набра още височина, опиянен от неподправената жизненост на полета.

По обратния път Баба срещна гладна мечка. Болеше я гърба, пък и не беше в настроение да й ръмжат. Тя измърмори няколко думи под носа си и мечката, за свое съвсем кратко учудване, се отправи към едно дърво, заби се тежко в него и изгуби съзнание за няколко часа.

Когато стигна до вкъщи, Баба сложи тялото на Еск в леглото и стъкна огъня. Вкара козите и ги издои, после довърши работата си за вечерта.

Провери дали всички прозорци са отворени и, когато започна да се стъмва, запали фенер и го сложи на рамката на прозореца.

По правило Баба Уедъруекс не спеше повече от няколко часа нощем и се събуди в полунощ. Стаята не се беше променила, макар че фенерът си беше създал своя собствена малка слънчева система от много глупави нощни пеперуди.