Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 25

— Не разбирам.

— Много бих се учудила, ако беше разбрала — строго каза Баба, — но можеш да ми кажеш пет билки, подходящи за суха кашлица.

Пролетта се разбърза. Баба започна да извежда Еск на дълги разходки, които траеха по цял ден, до скрити езера или високо, горе до планинския сипей, да събират редки треви. На Еск това й харесваше — високо на хълмовете, където слънцето грееше силно, но въпреки това въздухът беше ледено студен. Тревите растяха нагъсто и скриваха земята. От някои от най-високите върхове тя можеше да види целия път до Океана на Ръба, който опасваше краищата на света; в другата посока Планините Рамтоп се губеха в далечината, обвити във вечна зима. Те стигаха чак до центъра на света, където, както всички знаеха, в една висока десет мили планина от скали и сняг, живееха Боговете.

— С Боговете няма проблеми — каза Баба, докато си ядяха обяда и гледаха пейзажа. — Ти не ги тормозиш и те не те тормозят.

— Познаваш ли много богове?

— Виждала съм няколко пъти боговете на гръмотевиците — отвърна Баба — и Хоки, разбира се.

— Хоки?

Баба дъвчеше сандвич без кора.

— О, той е бог на природата — каза тя. — Понякога се появява като дъбово дърво, или като получовек — полукоза, но аз го виждам главно в качеството му на отвратителен досадник. Можеш да го намериш само вдън горите, естествено. Свири на флейта. Много лошо, ако трябва да бъдем точни.

Еск лежеше по корем и гледаше земите долу под нея, докато няколко безразсъдни и работещи за своя сметка земни пчели обикаляха туфите мащерка. Слънцето топлеше гърба й, но тук горе, по онази страна на скалите, която гледаше към Центъра, все още стояха преспи сняг.

— Разкажи ми за земите там, долу — лениво каза тя.

Баба се взря неодобрително в пейзажа от десет хиляди мили.

— Просто други места — каза тя. — Съвсем като тукашните, само че по-различни.

— Има ли градове и разни работи?

— Сигурно.

— Никога ли не си ходила да разгледаш?

Баба се отпусна назад, като внимателно надипли полите си, така че откри няколко сантиметра от достопочтения си бархет на слънцето и остави топлината да погали старите й кости.

— Не — отговори тя. — Тук си имам достатъчно грижи, че да ходя да си търся и други по чуждите земи.

— Веднъж сънувах един град — каза Еск. — В него живееха стотици хора, и имаше едно такова здание с големи врати, и това бяха вълшебни врати…

Иззад гърба й долетя звук като от разкъсване на плат. Баба беше заспала.

— Бабо!

— Уфхм?

Еск помисли един миг.

— Хубаво ли ти е? — хитро попита тя.

— Хмф.

— Беше казала, че ще ми покажеш малко истинска магия, като му дойде времето — каза Еск, — е, сега дойде такова време.

— Хмф.

Баба Уедъруекс отвори очи и погледна право към небето; тук, горе, то беше по-тъмно, повече лилаво, отколкото синьо. Помисли си: защо пък не? Тя схваща бързо. Знае повече за билките, отколкото аз знам. На нейната възраст старата Гемър Тюмулт ме караше да Заемам, Премествам и да Изпращам по цял ден. Може би съм твърде предпазлива.

— Съвсем мъничко? — помоли се Еск.

Баба премисли наум. Не можа да измисли повече извинения. Сигурно ще съжалявам за това, — каза си тя — като прояви забележителна прозорливост.