Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 29

Добре известно е — поне на вещиците е добре известно, — че всички пчелни колонии са, така да се каже, само една част от създанието, наречено Рояк, по същия начин, както отделната пчела представлява градивната клетка на съзнанието на кошера. Баба не си бъркаше много често мислите с пчелите, отчасти защото съзнанието на насекомите беше странно, непознато нещо, което имаше вкус на тенеке, но най-вече, понеже подозираше, че Роякът е доста по-интелигентен от нея самата.

Тя знаеше, че търтеите скоро ще стигнат до дивите пчелни колонии в гъстата гора и че за броени часове всяко кътче от планинските ливади ще бъде подложено на най-строга проверка. Единственото, което й оставаше, беше да чака.

По пладне търтеите се завърнаха и Баба прочете в острите, кисели мисли на съзнанието на кошера, че от Еск няма и следа.

Тя се прибра в хладината на къщата, седна в стола-люлка и се втренчи във вратата.

Знаеше какво следва. Мразеше самата мисъл за него. Но донесе една къса стълба, покачи се със скърцане на покрива и извади жезъла от скритото му място в сламата.

Беше ледено студен. От него се вдигаше пара.

— Над линията на вечния сняг тогава — каза Баба.

Тя слезе долу и забучи жезъла в една цветна леха. Изгледа го кръвнишки. Обзе я гадното усещане, че той й отвръща със същия поглед.

— Не си мисли, че си победил, защото не си — отяде му се тя.

— Просто нямам време да се мотая. Ти трябва да знаеш къде е тя. Заповядвам ти да ме заведеш при нея!

Жезълът реагира като дърво.

— С… — Баба спря — заклинанията й бяха малко поостарели, — с огън и камък, заповядвам ти!

Действие, движение, оживление — всички тези думи биха били абсолютно неточни описания на отговора на жезъла.

Баба се почеса по брадичката. Припомни си малкия урок, който получават всички деца: коя е вълшебната думичка?

— Моля? — предположи тя.

Жезълът трепна, измъкна се малко над земята и се завъртя във въздуха така, че увисна подканящо на височината на кръста.

Баба беше чула, че метлите са пак много на мода сред по-младите вещици, но самата тя не си падаше по това. По никой начин тялото не би могло да изглежда благоприлично, докато се носи из въздуха, яхнало домакински уред. Освен това, определено изглеждаше ветровито.

Но сега не му беше времето да мисли за благоприличието. Като се спря само, за да си откачи шапката от куката зад вратата, тя се покатери на жезъла и кацна върху него възможно най-добре, странично, разбира се, и здраво стиснала поли между коленете си.

— Така — каза тя. — А сега каа-аааак…

Животните из гората се разбягваха и разпръсваха, когато сянката й минаваше над главите им с викове и клетви. Кокалчетата на ръцете й бяха побелели от стискане, тя размахваше диво кльощавите си крака и в същото време, високо над върховете на дърветата, учеше важни уроци за центровете на гравитацията и въздушните течения. Жезълът летеше стремително напред, без да обръща внимание на писъците й.

По времето, когато той излезе над високопланинските ливади, Баба криво-ляво се беше спогодила с него, което ще рече, че просто можеше да се държи с ръце и колене, в случай, че не възразява да е обърната надолу с главата. Поне шапката й беше от някаква полза, тъй като имаше аеродинамична форма.