Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 26

— Добре — кратко каза тя.

— Истинска магия? — възкликна Еск. — Край на билките и главологията?

— Да, истинска магия, както ти я наричаш.

— Заклинание?

— Не. Заемане.

Лицето на Еск беше цялото в очакване. На Баба й се стори, че тя стана по-жива отвсякога.

Вещицата се загледа в долините, простиращи се долу пред тях, докато не откри това, което търсеше. Един сив орел кръжеше лениво над далечно, замъглено в синьо петно гора. В момента съзнанието му беше спокойно. Щеше да свърши чудесна работа.

Тя го Повика нежно и той закръжи към тях.

— Първото нещо, което трябва да запомниш за Заемането е, че трябва да се отпуснеш и да си на някое безопасно място — каза тя, докато заглаждаше тревата зад себе си. — Най-добре в леглото.

— Но какво е Заемането?

— Легни и хвани ръката ми. Виждаш ли орела там горе?

Еск се взря в тъмното, горещо небе.

Имаше… Останаха две безжизнени тела долу в тревата, когато тя се понесе с вятъра…

Чувстваше шибането и пронизването на въздуха през перата си.

Тъй като орелът не ловуваше, а само се наслаждаваше на усещането от слънцето по крилете си, земята под него беше просто една маловажна форма. Но въздухът, въздухът беше сложно, променящо се, триизмерно нещо, сложен модел от спирали и дъги, който се простираше далеч в пространството, зигзаговидна линия от потоци, построена около термични стълбове. Тя…

… усети лек натиск, който я възпираше.

— Следващото нещо, което трябва да запомниш — каза гласът на Баба, съвсем наблизо, — е да не притесняваш собственика. Ако му покажеш, че си там, той или ще се опълчи срещу теб, или ще се паникьоса, а ти и в двата случая няма да имаш никакъв шанс. Той цял живот е бил орел, а ти — не.

Еск не каза нищо.

— Не те е страх, нали? — попита Баба. — Страхът може да те завладее първия път и…

— Не ме е страх — отвърна Еск и попита: — Как мога до го подчиня?

— Не можеш. Още не. Пък и да подчиниш абсолютно диво животно не се научава лесно. Ти трябва… някакси да му подскажеш, че то би могло да поиска да прави разни неща. С питомно животно, разбира се, е съвсем различно. Но не можеш да накараш нито едно създание да направи нещо, което абсолютно противоречи на природата му. А сега се опитай да намериш съзнанието на орела.

Еск усещаше Баба като разлат сребърен облак в задната част на собственото си съзнание. След кратко търсене тя откри орела. За малко не го пропусна. Съзнанието му беше малко, остро и лилаво, като връх на стрела. То беше съсредоточено изцяло върху летенето и не я забеляза.

— Добре — одобрително каза Баба. — Няма да ходим надалече. Ако искаш да го накараш да завие, трябва…

— Да, да — отвърна Еск. Тя сви пръсти, където и да бяха те, и птицата се наклони във въздуха и зави.

— Много добре — каза Баба, слисана. — Как го направи?

— Не… не знам. Стори ми се съвсем ясно.

— Хмх. — Баба внимателно опита мъничкото съзнание на орела. Той все още не подозираше нищо за пътниците си. Тя се впечатли искрено — нещо, което й се случваше много рядко.