Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 24

На пипане не беше странна и нямаше скрити джобове. Беше само типична шапка на вещица. Баба винаги я носеше, когато ходеше в селото, но в гората носеше само кожена качулка.

Тя се опита да си припомни откъслечните уроци, които Баба стиснато й бе преподавала. Не е това, което ти знаеш, а това, което другите хора не знаят. Магията може да е нещо правилно на погрешно място, или нещо погрешно на точното място. Може да е…

Баба винаги я носеше в селото. Както и голямото черно наметало, което със сигурност не беше вълшебно, тъй като по-голямата част от зимата служеше за одеяло на козите и напролет Баба го изпираше.

Еск започна да напипва формата на отговора и той не й хареса особено. Беше като повечето от Бабините отговори. Само игра на думи. Тя просто казваше неща, които винаги си знаел, но по различен начин, така че да прозвучат важно.

— Мисля, че знам — най-сетне каза тя.

— Казвай тогава.

— Тя е нещо като в две части.

— Е?

— Тя е вълшебна шапка, защото ти я носиш. Но ти си вещица, защото носиш шапката. Хм.

— Така че… — подскача й Баба.

— Така че, хората виждат, че идваш с шапка и наметало и знаят, че си вещица и затова магията ти действа? — каза Еск.

— Точно така — каза Баба. — Нарича се Главология. — Тя опипа сребърната си коса, прибрана в здрав кок, който би могъл да разбие скала.

— Но тя не е истинска! — запротестира Еск. — Това не е магия, това е… това е…

— Слушай — каза Баба. — Ако дадеш на някого бутилка червен сироп срещу газове, той може да помогне, да, възможно е, но ако искаш да подейства със сигурност, остави съзнанието на човека да го НАКАРА да му помогне. Кажи му там, че е сноп лунни лъчи, затворени в бутилка вълшебно вино или нещо такова. Побай малко над него. Същото е и с клетвите.

— Клетвите? — немощно попита Еск.

— Ами да, клетвите, моето момиче, и недей да се шокираш толкова! И ти ще кълнеш, когато ти се наложи. Когато си сама и няма кой да ти помогне, и… — Тя се поколеба и, изпитвайки неудобство от питащия поглед на Еск, завърши неубедително: — … и когато хората не проявяват уважение. Кажи я високо, кажи я сложно, направи я дълга и ако трябва даже си я измисли, но тя ще подейства безотказно. На следващия ден, когато си ударят палеца, когато паднат от стълбата или им умре кучето, ще си спомнят за теб. И следващия път ще се държат по-добре.

— Но това продължава да не ми прилича на магия — каза Еск, докато тъпчеше праха с крака.

— Веднъж спасих живота на един човек — каза Баба. — Специално лекарство, два пъти на ден. Преварена вода с малко сок от ягоди. Казах му, че съм го купила от джуджетата. Това е най-голямата част от лечението, наистина. Повечето хора ще преболедуват повечето неща, стига да си го наложат, трябва само да ги примамиш.

Тя потупа ръката на Еск колкото можа по-нежно.

— Малко си млада за това — каза тя, — но като поостарееш ще видиш, че повечето хора не виждат по-далече от носа си. И ти също — дидактично добави тя.