Читать «Еманципирана магия» онлайн - страница 23

— Да се перча ли? Пред кого?

Очите на Баба се стрелнаха към сенките по ъглите на стаята.

— Не те интересува.

После дори и последните останали следи от снега се стопиха и пролетните вихрове завилняха из планината. Въздухът в гората замириса на плесен и терпентин. Няколко ранни цветя се осмелиха да излязат срещу нощния мраз и пчелите полетяха.

— Пчелите — каза Баба Уедъруекс — това вече е истинска магия.

Тя внимателно повдигна капака на първия кошер.

— Пчелите ти — продължи тя — това са ти медовината, восъка, пчелния клей, меда. Чудесно нещо е това пчелата ти. Освен това, управлява я пчела-майка — добави тя с нотка на одобрение в гласа.

— Не те ли жилят? — попита Еск и се отдръпна малко назад. Пчелите извираха от восъчната пита и преливаха през грубите дървени стени на кошера.

— Почти никога — отвърна Баба. — Нали искаше магия. Гледай.

Тя пъхна ръка във врящата маса от насекоми и започна да издава пронизителен, леко писклив звук дълбоко от гърлото си. В общата маса настъпи раздвижване и една голяма пчела, по-дълга и по-дебела от останалите, изпълзя върху ръката й. Няколко пчели-работнички я последваха, като я побутваха и общо взето й помагаха.

— Как го направи? — попита Еск.

— А — отвърна Баба, — би ли искала да разбереш?

— Да. Искам. Затова те попитах, Бабо — строго отвърна Еск.

— Мислиш ли, че използвах магия?

Еск погледна към пчелата-майка. После вдигна очи към вещицата.

— Не — отговори тя. — Мисля, че ти просто знаеш много за пчелите.

Баба се засмя.

— Съвършено правилно. Но това, разбира се, е един вид магия.

— Какво, само да знаеш нещо?

— Да знаеш нещо, което другите не знаят — уточни Баба. Тя внимателно пусна царицата обратно при поданиците й и затвори капака на кошера.

— Струва ми се, че е време да научиш някои тайни — добави тя.

Най-сетне, помисли си Еск.

— Но най-напред трябва да отдадем, почит на Кошера — каза Баба. Тя успя да произнесе главно „К“.

Без да мисли, Еск направи реверанс.

Ръката на вещицата натисна главата й надолу.

— Поклони се, ти казах — рече тя, без злоба. — Вещиците се покланят. — Тя й показа.

— Но защо? — оплака се Еск.

— Защото вещиците трябва да са различни, а това е част от тайната — отвърна Баба.

Те седнаха на една избеляла пейка пред стената на къщата, която сочеше посока към Ръба. Пред тях Билките бяха вече педя високи — зловеща колекция от бледозелени листа.

— Така — каза Баба, докато се наместваше. — Нали знаеш шапката на куката до вратата? Иди и я донеси.

Еск послушно влезе вътре и откачи Бабината шапка. Беше висока, със заострен връх и, разбира се, черна.

Баба я завъртя в ръцете си и я погледна внимателно.

— Вътре в тази шапка — тържествено каза тя — е една от тайните на нашия занаят. Ако не можеш да ми кажеш каква е тя, по-добре да спра да те уча, защото научиш ли веднъж тайната на шапката, връщане назад няма. Кажи ми какво знаеш за шапката.

— Мога ли да я подържа?

— Заповядай.

Еск надникна в нея. Вътре имаше малко тел, за да я придържа във форма, и няколко игли за шапка. Това беше всичко.

Около шапката нямаше абсолютно нищо изключително, освен че никой друг в селото нямаше такава. Но това не я правеше вълшебна. Еск прехапа устни; мислено се видя как безславно я отпращат вкъщи.