Читать «Преобразяване» онлайн - страница 216

Фаун я гледаше как се отдалечава. Ами ако потънеше в морето? Как щяха да се приберат? В далечината мярна червено платно. Е, значи може и да успееха да привлекат вниманието на други рибари и нямаше да останат тук завинаги. Хвана топлата ръка на Даг и се заизкачваха заедно по дюната. Пясъкът се свличаше под обувките й и тя се разсмя. Даг наблюдаваше и чакаше да види как ще реагира, когато види морската шир…

Безбрежната вода блестеше като стомана в сребристо-златисти отблясъци и някъде в далечината се смесваше с лавандуловото небе. Сякаш бяха попаднали в огромна купа светлина. Пясъкът се стелеше като готова за предене вълна, вълните се разбиваха и шептяха. Влажният въздух погали поруменелите бузи на Фаун. Тя не можеше да откъсне очи. Мирисът й се стори странен братовчед на този край реката или някой поток, но имаше някакъв свой привкус, съвсем различен от всичко познато. Пое си дълбоко дъх.

— О, богове!

Хоторн извика радостно и хукна надолу по пясъчната дюна, Бери се разсмя, подвикна му да я изчака и хукна след него. Уит не изостана. Ремо и Бар, опулени, ги последваха.

Даг огледа хоризонта и свъси вежди.

— Беше топло и синьо, когато бях тук първия път. Но май бях на петдесет, може би сто мили на запад.

— Нали каза, че е било в края на пролетта. Било е по-топло — каза Фаун.

Той я погледна и преглътна.

— Това не е… не беше сватбеното пътешествие, което ти обещах.

— Обеща да ми покажеш морето. Ето го. — Беше наистина невероятно.

— Не очаквах да се натъкнем нито на Крейн, нито на речни бандити, нито пък да те изложа на опасности. — Той погали с пръст драскотината от ножа на Крейн на шията й. — Нито пък да те превърна в готвачка на цял куп лодкари.

„Злините да го вземат Крейн!“

— Не очаквахме да се озовем на „Завръщане“, нито пък да се запознаем с Бери, Бо, Хоторн, Чикори, Уейн и останалите, но се радвам, че ги срещнахме. Дори Ремо и Бар са много свестни. Научих толкова много неща, че дори не мога да ги изброя. — Тя се поколеба, за да открие правилните думи за страха му, че я е разочаровал, но без да се преструва, че случилото се в пещерата няма значение. — Докато бях малка и се оплаквах, че рожденият ми ден не идва, мама все ми казваше: „Не си пропилявай живота в празни желания“. — Стисна ръката му. — И ти недей.

Той се усмихна малко криво — и малко присмехулно: може би заради „когато бях малка“.

— Права си, Искрице.

— Ами значи повярвай ми.

И го задърпа надолу по склона.

Хоторн вече бе събул обувките и чорапите си, бе навил крачолите на панталона и подскачаше в морската пяна, която съскаше около краката му. Бар и Ремо го наблюдаваха завистливо. Оставиха кошниците до някакви изхвърлени от вълните плавеи и тръгнаха заедно по брега. Всички, дори Даг, започнаха да събират миди и да се възхищават на странните им форми и цветове. Фаун хареса най-много кръглите кухи, които приличаха на захаросани сладки с цветен мотив в средата, и се опита да си представи чудните създания, които са живели в тях.