Читать «Преобразяване» онлайн - страница 214

— Значи Улвърин е било името на Каунео, а пък Лийч е името на лагера?

— Точно така.

— Уф. Тази промяна на Даг Блуфийлд вече ми е по-ясна.

Оставаха им още шест дни до Греймаут.

Морето беше далече все още, разбра разочарованата Фаун. Градът не бе на брега, а на цели десет мили навътре в сушата. Малко преди града реката се разделяше на няколко канала, които образуваха широка заблатена делта. Самият град бе разделен на две части — Горен, край скалите, и Долен, често наричан Удавения, по-близо да брега на реката.

Горният град, доколкото Фаун успя да разбере, се състоеше от внушителни къщи и складове и приятни странноприемници; Долният бе пълен с бараки, издигнати уж временно, моряшки кръчми и разкривени навеси. По брега се мяркаха същите постройки като в Силвър Шоулс, макар да не бяха чак толкова много, за разлика от безбройните редици лодки и корабчета — някои оставени за продажба, други използвани за превоз и жилища.

В Долния град имаше оживен пазар, където се продаваше какво ли не. Лодкари, които си търсеха екипажи, за да се върнат нагоре по реката, предложиха работа на Уит и Ход почти веднага щом „Завръщане“ спря, а някакъв се опита да купи Копърхед още преди да слязат. Конят си бе отпочинал, но бе станал нервен след дългото плаване и се опита да избие оградата на кошарата. Даг спаси лодката на Бери и невинните зяпачи, като го оседла и го свали на брега да потича.

Уит и Хоторн тръгнаха покрай лодките; Фаун накара Бери да я заведе на пазара, за да купи пресни продукти за вечеря. Бар и Ремо ги последваха, опитаха се да се направят на страшни, все едно са им охрана. Фаун си помисли, че ако не се срамуваха, сигурно щяха да се хванат за полите им, също като изгубени в гората деца. Нали бяха заобиколени от непознати фермери. Не се отделяха от двете жени и се оглеждаха уплашено.

— Не е колкото Силвър Шоулс — измърмори Ремо.

— Нямам представа — прошепна в отговор Бар.

„Кой кого защитава?“, помисли си Фаун, но не каза нищо.

Видя двама по-възрастни Езерняци в другия край на пазара, мъж и жена, но бяха прекалено далече, за да ги повика, и докато стигнат, те си бяха тръгнали. Дали бяха местни, или се бяха спуснали по реката? Дали наблизо имаше лагер? Можеше да попита Даг. Върнаха се на лодката, преди момчетата от Олеана да се поддадат на страха.

Там разбра, че Уит е саботирал вечерното й меню — беше донесъл някаква риба като тава — била току-що уловена, купил я от една съседна лодка.

Фаун гледаше рибата ужасено.

— Уит, тази риба има две очи!

— Всички риби имат по две очи.

— Да, но не от една и съща страна! Уит, тия хора още щом са те видели, са разбрали, че си глупак, и са ти продали дефектна риба.

— Не бе, тези риби са си такива. — Но все пак започна да оглежда морската твар със съмнение. — Поне така казаха. Важното е, че уредих утре да ни вземат с тяхната лодка. Ходели всеки ден да ловят риба, стига времето да е хубаво. Ще ни свалят на брега рано сутринта и ще ни вземат на връщане. Можем да си направим пикник.