Читать «Преобразяване» онлайн - страница 217
Лоис Макмастър Бюджолд
Никаква твар с пипала не се бе опитала да сграбчи Хоторн за глезените, така че тя си свали обувките и чорапите и ги даде на Даг да ги носи, след това влезе сред ледените вълни. Загреба шепа вода и макар да бе предупредена, я опита — беше солена, все едно ближеше метал! Беше гадна! Въпреки това не съжали. Изплю я, намръщи се, а Даг се ухили… не, по-скоро й се усмихна.
По-нататък се натъкнаха на огромна мъртва риба, изхвърлена на брега. Беше лъскава, сива, с блед корем и грозна крива уста, пълна с прекалено много остри триъгълни зъби, подредени в редици. Очевидно бе изхвърлена на пясъка отдавна, защото около нея се разнасяше нетърпима воня. Хоторн, Ремо и Бар я гледаха, впечатлени най-вече от зъбите. Даг и Фаун продължиха и ги оставиха да изрежат челюстта от смрадливия труп, за да я отнесат като сувенир или да вплетат зъбите в някое Езерняшко украшение за коса.
Хванати за ръце, Фаун и Даг продължиха покрай брега, въпреки че след като видя рибата с големите зъби, Фаун се обу и предпочете да стои по-далече от вълните. Все пак не знаеше дали разказите на Бо са истина, или не. Погледна Даг и видя, че отново е свъсил вежди.
— Какво те измъчва?
Той стисна ръката й и се усмихна.
— Много неща. Всичко ми е объркано.
— Започни отнякъде. Няма значение откъде. — Каквото и да го потискаше, очевидно бе важно.
Той поклати глава и си пое дълбоко дъх.
— Първо, способностите ми на лечител. Спасих двама в пещерата. Ако бяха трима или повече, останалите щяха да умрат. Как да стана лечител на фермерите, след като ще мога да помогна единствено на първите?
— Дори Езерняците лечители имат нужда от помощници.
Той се намръщи замислено.
— Сега вече знам защо предпочитат да лекуват само своите.
— Двама е по-добре от нито един. А и те няма да идват на тумби, нали?
— Обаче ако дойдат на тумби, ще стане зле. — Той продължаваше да се мръщи. — Има и други проблеми, които се избистриха, докато бях в пещерата, проблеми, за които не бях помислял. Първият е справедливостта. Ще има сблъсъци и тогава трябва да дойде редът на правосъдието, трябва да се разрешават проблемите, които хората не успяват да разрешат сами.
Фаун не знаеше какво да каже.
— Крейн каза… — Той се поколеба.
— Не позволявай лъжите на Крейн да те тормозят.
— Не ме тормозят лъжите му, а истините, които каза.
— Че какви толкова истини е казал?
— Каза. Например, че човек е онова, което яде.
Фаун прехапа устна.
— Всички хора се учат от околните. Попиват както добро, така и зло. Не можеш да промениш това.
Той въздъхна.
— Езерняците си въобразяват, че са над тези неща, когато са сред фермерите. Много се изненадват, когато се окаже, че могат да се научат на нещо… Поне така беше с мен. А пък другите неща, които каза Крейн…
И млъкна. „Сега вече ще стигнем до същността на нещата.“
— Какви неща?
— За Езерняците. Че се стремели към върха. По един или друг начин. Независимо дали искат, или не. Страх ме е да видя подобно нещо. Дори Бери се притеснява от мен, при това на собствената си лодка.