Читать «Преобразяване» онлайн - страница 213

Изсумтя и се сгуши в него. „Моля те, любими, оправяй се бързо.“

24.

На следващия ден „Завръщане“ плуваше покрай голи безрадостни ненаселени брегове, както и през последните сто мили. Бери обеща, че остава не повече от ден, преди гледката да стане по-интересна. Виждаха странни дървета, все още зелени, въпреки че вече бе зима, от тях бе провиснал мъх като брада, между тях минаваха канали, прелитаха ята птици. Фаун се питаше дали ще видят някой от страховитите блатни гущери на Даг и се чудеше дали разказите на Бо за змиите са истина. По обед стана достатъчно топло, за да се качат на покрива без връхни дрехи, и Фаун, Бери, Даг и Уит излязоха на слънце. Тъй като нямаше нужда да внимават за опасности напред, тя се вгледа назад.

— Вижте! Каква е тази лодка?

Даг се обърна. Една дълга почти четирийсет стъпки лодка бързо ги настигаше. Греблата се движеха бързо и равномерно, по десет от всяка страна, гребците пееха, за да поддържат ритъма. Разстоянието помежду им се стопяваше и Даг се усмихна, познал мелодията.

Бар, който скоро трябваше да застъпи на смяна, се качи на покрива, държеше недоядена ябълка.

— Тази лодка не е ли от Лутлия? — попита развълнувано той.

— Да — потвърди Даг. — Само че гребците не са от Лутлия. Това са Езерняци от Юга. Тръгнали са към дома, след като няколко години са били патрулни на разменни начала.

— Как разбра? — попита Фаун. — От дрехите ли? От възрастта може би?

Дългата лодка вече се бе изравнила с тях, на четвърт миля встрани, но въпреки това следваше течението, тъй като реката бе широка цяла миля. Дори от това разстояние Фаун виждаше силните мъже и жени, усмихнати, отдадени на работата си.

— И от това, и от ентусиазма им. Ако искаш да избегнеш зимата в Лутлия, трябва да гребеш бързо. Това са двайсет или трийсет нови водачи на патрули, все млади ветерани. На юг има местности, където не са виждали злини от двеста, може би триста години. Правилото е, че не можеш да станеш водач на патрул, ако не си убил поне една злина, за предпочитане повече. Причините са ясни.

Фаун, която не само бе виждала злина, ами бе убила една, кимна с разбиране. Бар я погледна завистливо.

— Значи Езерняците изпращат най-добрите си патрулни по Грей за няколко сезона? И се надяват да се върнат?

— Толкова ли много покосяват злините? — попита Бери.

— Не чак толкова. Основната причина да се губят патрулни в Лутлия са нещастни случаи, времето, сключените бракове. Злините са надолу в списъка. Някои дори казват, че злините не са толкова страшни, колкото момичетата в Лутлия. — Даг се ухили.

— Да не съм го чула това! — скастри го Фаун.

— Е, като млад бях доста палав.

— Ей, Даг, сетих се нещо — обади се Уит. — Така и не съм те питал. Как си се казвал в Лутлия, докато си бил женен за Каунео? Едва ли е било Даг Редуинг Хикори Олеана. Бил си Даг еди-кой си Лутлия, нали?

Бар, който се канеше да се върне в кухнята, спря и наостри уши.

— Даг Улвърин Лийч Лутлия — отвърна Даг съвсем сериозно. — Лийч идва от езерото Лийч, също като езерото Хикори.