Читать «Преобразяване» онлайн - страница 211

Бо потри съчувствено брадичка и рече:

— Уит, някои хора просто трябва да бъдат убити.

— Не е нужно да мислиш за това — обади се Бери.

— Не че мисля, но… — Уит смръщи вежди.

Даг заговори толкова неочаквано, че Фаун трепна.

— След подобна случка вече не си същият човек. Промените личат и в същността ти. Вие с Бар и Ремо прекрачихте границата за пръв път в пещерата и връщане назад няма. Трябва да продължиш оттам, докъдето си стигнал.

— Сигурно и ти си минал по същия път — вметна тихо Ремо. — Но се е случило толкова отдавна, че вече си забравил, нали?

— Напротив, помня — отвърна Даг.

Всички закимаха уж разбиращо.

Даг тресна халбата на масата толкова силно, че се разлетяха пръски.

— Отсъстващи богове, вие да не би да попивате всяка дума, която казвам? Не се ли задавяте понякога?

Фаун се ококори. Не бе единствената. Всички гледаха Даг стреснато. Ход се сви.

— Бе какво толкова е станало? — обади се Бар и с тези думи спести на Фаун усилието да измисли тактичен въпрос.

Даг се намръщи и обясни:

— Убих Крейн, като изтръгнах част от същността на гръбнака му. Затова се просна на палубата. Направих го от двайсет стъпки. Помниш ли комара в Лъмптън Маркет, Уит? Случи се неочаквано. Става по същия начин, по който използвам същността, за да лекувам.

— Я! — опули се Уит. — Нямах представа, че можеш да правиш подобни неща.

— И аз нямах. Чак тогава го разбрах. — Даг ги изгледа един по един. — Стана прекалено лесно.

Фаун си спомни, че е чувала същите думи не само от Уит, но и от Крейн. Само че тогава Уит не присъстваше. Повторението на казаното от ренегата бе случайност. Докато при Даг не бе случайно, каза си тя. Дали Бар и Ремо бяха доловили подтекста? „Ами аз разбрах ли го правилно?“

— Това ли си направил на Крейн? Разкъсал си същността му, така ли? — попита изумено Бар.

— Нямах представа, че има хора, които могат да направят подобно нещо — намеси се и Ремо, много по-предпазливо. — Мислех, че само злините…

— Моето е много по-слаб вариант на същото. Имам основание да вярвам, че това е и умение на опитните създатели, но откакто се появи — откакто се върна — в мен, не съм имал възможност да се срещна с достатъчно опитен създател, за да го разпитам. Можете да се защитите, като се заслоните, затова изчаках Крейн да отвори същността си. Получи се единствено защото го сварих неподготвен.

— Ясно. — Бар се отпусна. — Значи няма проблем.

— За някои — отвърна сухо Даг.

Уит — бе разбрал всичко — ахна. Как бе могъл Даг да си признае пред всички? Заради Уит ли го бе направил, или заради себе си?

— Даг, това наистина е ужасно — каза Фаун. — Но съм сигурна, че няма да се превърнеш в злина или в Крейн, както и Уит няма да се превърне в Малкия Дръм. Да не говорим, че аз съм тази, която направи стрелата на Уит, при това с цялото умение, на което ме научи Катагус. Направих я, за да убива — да убие онова, което трябва да бъде убито — защото си представях, че ще си или ти, или противникът ти. Същото важи и за брат ми. — Пое си дъх. — Нож, стрела, изтръгване на същността, това са все оръжия, макар и различни. Можеш да убиеш човек и с мотика, за бога!