Читать «Преобразяване» онлайн - страница 208

Даг бе освободил помощниците си Езерняци по обед и те изчезнаха някъде и не се върнаха чак до тъмно. Мярна ги тъкмо когато се канеха да се качат тайно на „Завръщане“. Мъкнеха по една торба.

— Какво е това? — попита Даг.

— Шшш — предупреди го Ремо и погледна лодката. Даг слезе и ги поведе настрани, където никой нямаше да ги чуе.

— Решихме да пообиколим нагоре по течението и да се опитаме да открием мястото, където Крейн и братята Дръм са настигнали двамата дезертьори — каза Бар. — Открихме ги и ги погребахме. — Намръщи се и Даг се сети, че бандитите са оставили след себе си нещо много грозно. Нямаше нужда да разпитва за подробностите.

Ремо продължи:

— Трябваше ни повече време, за да открием скривалището на Крейн. Едва ли човек без усет за същност щеше да успее.

— Уейн знае ли?

— О, да — потвърди Бар. — Отнесохме плячката първо на него. Той реши, че тъй като е била открадната два пъти и открита отново, трябва да ни я даде цялата и да задържим всичко. Разменихме част от нещата, които не ни трябват, с лодкарите — в пещерата си е истински пазар. Не ми трябваха нито ботушите, нито дрехите, но някои от гребците не са чак толкова придирчиви.

— Освен това не ни ставаха — прекъсна го Ремо.

— След като лодкарите се разкарат оттук, можем да се върнем и да потърсим и друго скрито съкровище — заяви Бар с блеснали очи.

— Значи затова изпуснахте вечерята. Но защо се прокрадвате така? — попита Даг.

— Капитан Бери отказа дял от плячката — отвърна Ремо.

— Горкият Уит едва не получи удар — добави Бар, — но и той отказа да вземе, след като тя не иска.

Ремо продължи:

— Ти обаче нали каза, че това не важи за нас, така че решихме да не притесняваме Бери излишно.

— Добре сте решили — каза Даг. — Приберете торбите и не притеснявайте капитан Бери точно сега.

От друга страна, беше сигурен, че Бери няма да каже и дума, ако ги види.

Търсенето на Бери бе приключило, но времето и реката течаха по своя път, а лодките ги следваха. „Завръщане“ потегли от пещерата на следващата сутрин. От пациентите на Даг само Хоторн бе на крак; час по час се оплакваше, че вече наместеният му нос го боли, но пък бе доволен, че е освободен от работа за няколко дни. Ако продължеше да досажда, Даг щеше да го провъзгласи за напълно здрав. При Бо бе по-трудно, защото бе вдигнал температура. Притесненият заради него Ход се оказа добър помощник, внимателен и грижовен, когато трябваше да го повдигнат или обърнат; освен това търпеше, когато измъченият Бо го ругаеше.