Читать «Преобразяване» онлайн - страница 206

— Веднага след това си тръгнахме — уточни Бар.

Здрави млади мъже или не, на Фаун й се струваха потресени, и то не само заради незаслонените същности по време на екзекуциите. Бар отиде да погали една петниста кобила.

— Ей! — провикна се през рамо. — Тази е жребна. Който я вземе, ще има два коня.

Ремо отиде при него, за да провери, и Фаун тръгна след тях. Спомни си за Грейс в Уест Блу и я обзе неочаквана тъга. Как бе възможно да ти домъчнее за дома заради една кобила? Но наистина усети осезаемо липсата на кобилата и се запита какво ли прави и дали коремът й вече е закръглен. Протегна ръце и ги прокара по корема на петнистата кобила. Откога ли бе жребна? Омба щеше да го определи съвсем точно с усета си за същност. Може би Бар притежаваше същия талант.

Ремо сложи ръка върху холката на кобилата, погледна Бар, който бе започнал да вади бодили от гривата й, и каза тихо:

— Нали Уейн каза, че ни се полага дял? Можем да вземем два коня. Ще се върнем в Пърл Рифъл, преди да падне снегът.

Бар го погледна учудено.

— Я! Ти кога си промени мнението?

— Крейн… Беше ужасно. Мисля си, че не е много разумно един Езерняк да е в изгнание, далече от близките си, та дори те да го тормозят и да го гледат накриво. Май няма да е зле да се приберем и да си изтърпим наказанието.

Фаун продължаваше да гали топлия корем на кобилата.

— Според мен не е добре човек да е изгнаник независимо дали е Езерняк, или фермер. Вижте бандитите.

— Като нищо можеш да свършиш в някой трап, който сам са те накарали да изкопаеш — съгласи се Бар, стисна поредния бодил и внимателно го дръпна. — Мислех, че искаш да видиш морето… или пък да се удавиш в него.

— Вече не искам нито едното, нито другото — каза Ремо. — Светът е по-грозен, отколкото си представях. Стига ми толкова. Да се прибираме.

„Този безнадежден свят“, бе казал Крейн. А Крейн добре се бе постарал да го направи по-лош.

— Не всичко е толкова лошо — тихо каза Бар и погледна настрани, към Даг, който продължаваше да си почива с отметната назад глава. Личеше му, че е напълно изтощен. — Работата е там, че… аз също си промених мнението. Дори да не бях, не е много разумно да го оставим — кимна към Даг — да пътува сам. Всъщност ще е дори по-глупаво от най-голямата глупост, която съм правил. — Погледна приятеля си. — А ти поне знаеш, че съм цар на глупостите.

— Даг си има партньор — изтъкна Фаун, вдигна лявата си ръка и показа брачната връв на китката си, като по този начин привлече и погледите, и същностите им. — Двамата сме свързани също като патрулни от Лутлия. Нямам намерение да го оставя да се лута сам в мрак и студ.

Ремо задъвка устна. Бар извади нов бодил от гривата на кобилата. И двамата мълчаха.

„Аз отнех всичко на Даг, въпреки че размяната беше съвсем честна, защото и при мен стана така. Истината е обаче, че той има нужда от нещо повече, не само от мен.“