Читать «Преобразяване» онлайн - страница 189

— Не ми е смешно.

Езерняците, сети се Фаун, рядко лъжеха един пред друг. Дали Крейн можеше да се заслони, докато бе в това състояние? Даг поне трябваше да е отчасти открит и едва ли му беше приятно. Бар и Ремо бяха настръхнали, също като хора, разчесали рана, така че Фаун усети, че и те са частично открити.

Крейн завъртя глава от едната на другата страна и се намръщи.

— Какво ми направи, мътните да те вземат? Не си чувствам тялото. С усет за същност и без него.

— Веднъж видях как един падна от коня — отвърна Даг. — Счупи си врата на същото място, на което аз прекърших твоя. Живя месеци след това. Ние няма да ти причиним подобно нещо.

— Но ти дори не ме докосна! Беше на двайсет стъпки от мен, на брега. Направил си нещо със същността.

— Точно така — потвърди спокойно Даг, но не му обясни какво точно. Ремо и Бар изглеждаха притеснени. Стреснатият поглед на Крейн издаваше неизказания въпрос „Кой си ти?“.

Докато го миеха, бе станало ясно, че е напълно безпомощен. Сигурно вече бе разбрал, че е говорещ мъртвец. Фаун умееше да се преструва на безразлична към мъчения, от които не можеше да избяга, но никога не бе виждала истинско безразличие.

Последва ново мълчание.

— И така — пробва отново Даг, — бил си твърдоглав патрулен, който е обичал да нарушава правилата, не е пожелал да се поправи и са те прогонили от Лог Холоу. Може дори да си бил крадец.

— Лъжа! — заяви Крейн. И след малко добави: — Е, тогава беше лъжа.

— Нима? — попита тихо Даг. — Имало някакво фермерско момиче, доколкото разбрах. Може дори да сте имали и деца. Какво стана с тях? Когато от лагера са те изритали, ти върна ли се при нея?

— За известно време — призна Крейн. — Тя не се интересуваше от уловен дивеч, искаше онова, което донасяхме след обиколки с патрула. След това проклетата мръсница умря. Бях се отказал от всичко заради едно нищо.

— Как умря?

— От треска. Бях заминал. Върнах се и заварих неописуем хаос…

Даг погледна Фаун тъкмо когато тя докосваше драскотината, останала от ножа на Крейн. За малко да я загуби. Понякога се бе питала какво ще се случи с нея, ако убият Даг, но никога досега не бе и помисляла какво ще стане с Даг, ако тя умре. Първия път, когато бе останал вдовец, едва бе надмогнал мъката, въпреки че е бил заобиколен от близки и роднини. Какво ли щеше да се случи с него, ако останеше съвсем сам?

— Ами децата? — попита Даг. Гласът му бе съвсем спокоен, тих. Как иначе, нали трябваше да накара Крейн да продължи да говори. Фаун прехапа устни и си представи изоставените деца.

— Пратих ги при сестра й. Тя обаче не искаше мелези. Скарахме се… и аз си тръгнах. След това не знам какво е станало.

Фаун предположи, че спорът им е бил ужасен. Смъртта на който и да е от родителите е огромен шок за децата, но когато загубят майка си, е особено тежко, дори ако са заобиколени от цялото семейство. А Крейн ги бе изоставил. Даг не повдигна този въпрос, а попита:

— После какво стана?

— Известно време обикалях Олеана. Когато ми омръзнеше да живея в горите, вършех каквато работа ми предложеха фермерите или се пробвах на зарове. Започнах да крада, когато нямаше какво друго. Лесна работа, като впрегнеш усета за същност. Можех да вляза като призрак в къщите и магазините им. Най-обичах къщите, чиито стопани ме бяха гледали накриво или ме бяха изгонили.