Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 64

Но бе оцеляла. По някакъв начин, заключвайки в себе си всички други емоции, тя бе оцеляла. Свършено беше с някогашната буйна, темпераментна девойка, преливаща от енергия и палавост. На нейно място се бе появила хладна, резервирана млада жена, която никога не бързаше, никога не се гневеше и много рядко си позволяваше да се усмихне, камо ли да се засмее. За чувствата се плащаше с болка. Научила бе горчивия си урок, когато импулсивността й, глупавата и емоционална природа бе разрушила живота на Уеб.

От нея нямаше никаква полза и никой не би я обичал такава, каквато бе преди, така че се бе самоунищожила и бе създала нов човек от пепелта — жена, която никога вече нямаше да познае издигането в незнайните висини на любовта, но и нямаше да потъне в дълбините на отчаянието. По някакъв начин бе задвижила веригата от събития, коствали живота на Джеси, и бе прогонила Уеб, така че непреклонно бе решила да посвети живота си на изкуплението. Не можеше да заеме мястото на Джеси в сърцето на Лусинда, но поне можеше да престане да бъде бреме и разочарование.

Беше отишла в колеж — на практика в университета в Алабама, а не в онзи изключителен женски колеж, за който се бе говорило по-рано — и бе получила диплома по бизнес мениджмънт, за да може в известна стенен да помага на Лусинда да управлява имотите, тъй като Уеб вече го нямаше да се грижи за всичко. Роана изобщо не харесваше специалността си, но се постара да учи упорито и да получи добри оценки. И какво значение имаше, че я намира за скучна и досадна? Цената, която трябваше да плати, бе съвсем нищожна.

Наложила си бе да се научи как да се облича, така че Лусинда да не се срамува от нея. Изкарала бе допълнителен курс за шофьори, за да подобри уменията си да кара кола, научила се бе да танцува, да се гримира, да води светски разговори, да се държи така, че да я приемат в обществото. Научила се бе да овладява буйния темперамент, който й бе навличал толкова неприятности като дете, но и това не се бе оказало трудно. Откакто Уеб бе изчезнал, проблемът й се бе оказал по-скоро в намирането на капка желание за живот, а не в обратното.

Не би могла да си представи нещо по-страшно от това отново да се изправи лице в лице с Уеб.

— А ако той не иска да се върне? — промърмори тя.

— Убеди го — отсече Лусинда. После въздъхна, а гласът й омекна — Винаги бе имал слабост към теб. Нуждая се от него тук. Всички ние се нуждаем. Двете с теб успявахме да се справим, но на мен вече не ми остава много време, а твоето сърце и душа не горят в работата, така както беше с Уеб. Когато ставаше въпрос за работа, умът на Уеб беше като компютър, а инстинктите му бяха като на хищник. Беше почтен, но безмилостен. Тези качества са редки, Роана, и трудно се заместват.

— Точно затова може да не ни прости. — Роана не се засегна от подценяването на способността й да управлява семейната империя. Това си бе самата истина. Точно затова отговорното вземане на решения в по-голямата си част лежеше върху все по-крехките рамене на Лусинда, а Роана ги привеждаше в действие. Беше се тренирала, бе се научила да спазва правилата, да прави всичко необходимо, но и най-доброто, на което бе способна, никога нямаше да бъде достатъчно добро. Приемаше го и се самозащитаваше, като не му придаваше никакво значение. Всъщност през последните десет години нищо нямаше кой знае какво значение за нея.