Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 54

Когато бе влязла в апартамента, Роана бе включила осветлението, бе примигнала, докато се опитваше да привикне към светлината, и бе заобиколила дивана на път към спалнята, за да събуди Джеси и да поговори с нея. Буквално се бе спънала в проснатите крака на Джеси и известно време бе стояла втренчена, с безмълвно изумление, преди да може да разбере какво точно вижда и да започне да пиши.

Много по-късно осъзна, че всъщност стои на пропития с кръв килим и голите й стъпала са изцапани. Не можеше да си спомни как са се оказали чисти — дали тя ги бе измила, или някой друг го бе направил.

Стъклото отразяваше стаята зад гърба й, тълпата хора, които непрекъснато влизаха и излизаха. Цялото семейство бе пристигнало, допълвайки въпросите и сълзите си към общото объркване.

Беше дошла леля Сандра, лелята на Уеб от страна на баща му, която бе племенница на баба й. Леля Сандра бе висока, тъмнокоса жена с типичната за семейство Талант красота. Никога не се беше омъжвала. Вместо това бе следвала в университет и бе завършила физика, а сега работеше за НАСА в Хънтсвил.

Дъщерята на леля Глория — Ланет, и съпругът й — Грег Спенс, бяха пристигнали с двете си деца — Брок и Корлис. Корлис бе на възрастта на Роана, но двете никога не бяха се разбирали добре. В мига, в който пристигнаха, Корлис се промъкна до Роана и прошепна:

— Ти наистина ли си стояла в кръвта й? Как изглеждаше тя? Чух мама да казва на татко, че главата й била разцепена като диня.

Роана бе пренебрегнала настойчивия, нахален глас и бе продължила да гледа през прозореца.

— Кажи де! — настоя Корлис. Злобно ощипване по ръката напълни очите на Роана със сълзи, но тя продължи да гледа право напред, отказвайки да обърне внимание на братовчедка си — Накрая Корлис се бе отказала и бе отишла да тормози някой друг за кървавите подробности, за които копнееше.

Синът на леля Глория, Бейрън, живееше в Шарлот, той, със съпругата и трите му деца се очакваха по-късно. Дори без тях във всекидневната се бяха струпали десет души, които говореха или отиваха до кухнята за по едно кафе и отново се връщаха.

Все още на никого не бе позволено да се качва на втория етаж, независимо от това, че Джеси отдавна бе отнесена, тъй като детективите продължаваха да снимат и да събират улики. С всички полицаи и останалите роднини голямата къща бе просто препълнена с хора, но въпреки това Роана успяваше да ги изключи от съзнанието си. Чувстваше студ, странен хлад бе обхванал всяка клетка от тялото й и я бе обвил в защитен пашкул, който изолираше всички останали.

Шерифът бе отвел Уеб и тя почти се бе задушила от мъка. Всичко се бе случило по нейна вина. Само ако не го бе целунала! Не бе го направила нарочно, но коя ли от бъркотиите, които създаваше, бе предизвикани нарочно?

Уеб не бе убил Джеси. Знаеше го. Искаше й се да се разкрещи на всички, че са могли дори да си помислят нещо толкова грозно за него. Сега леля Глория и чичо Харлан говореха само за това колко ужасно било всичко, сякаш вече го бяха признали за виновен и осъдили. Само преди няколко часа бяха също толкова убедени, че убийцата е Роана.