Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 53

Погледът на Уеб бе студен и суров.

— Едва ли ще пътувам по работа, когато трябва да погребвам съпругата си.

— А що се отнася до този въпрос, като се има предвид начинът, по който е починала, ще трябва да се направи аутопсия. Обикновено това забавя погребението само с ден-два, но може и да отнеме повече време. Ще те уведомя веднага щом разбера. — Були се наведе напред, а лицето му с квадратна челюст бе самата честност: — Уеб, синко, ще ти кажа съвсем ясно. Не знам какво да мисля. За съжаление, когато една жена бъде убита, обикновено извършителят е или съпругът, или любовникът й. Е, ти никога не си ми приличал на такъв човек, но същото бих могъл да кажа и за доста от хората, които съм арестувал. Нормално е да те подозирам и да проверя всичко. От друга страна, ако самият ти имаш някакви съмнения, с удоволствие ще ги чуя. Семействата винаги имат свои собствени проблеми и тайни. Питам се защо твоите роднини бяха сигурни, че Роана с убила Джеси, и се отнасяха с нея като с презрян парий, докато не им казах, че не смятам нея за извършителка?

Були бе обикновен, прям и простодушен човек, но бе прекарал в полицията доста време и познаваше човешката природа. По свой собствен начин той използваше същата тактика, която Коломбо бе направил толкова известна чрез телевизията — обикаляше съвсем непреднамерено и водеше небрежни разговори, а после постепенно сглобяваше парчетата от мозайката. Уеб устоя на поканата да се довери на шерифа, като вместо това рече:

— Сега вече мога ли да си вървя?

Були махна с месестата си ръка.

— Разбира се. Но както казах, навъртай се вкъщи. — После стана от стола. — Бих могъл и аз самият да те закарам до вас. Вече е сутрин, така че няма да имам възможност да дремна.

Роана се криеше — не по начина, по който го бе правила като малка, пълзейки под столовете и масите или скривайки се в килера, но въпреки това се бе изолирала от мрачната, потискаща шетня из къщата. Бе се оттеглила в нишата на прозореца, откъдето някога бе наблюдавала Уеб и Джеси, седнали на градинската люлка, докато останалата част от семейството бе обсъждала какво да прави с нея. Все още бе увита плътно в одеялото, дадено й от доктора, и стискаше краищата му е вкочанясали, побелели пръсти. Седеше и наблюдаваше бавно изгряващото слънце, пренебрегвайки напълно жужащите наоколо гласове, изключвайки напълно съзнанието си.

Опитваше се да не мисли за Джеси, по никакво усилие не можеше да изтрие кървавата сцена от ума й. Нямаше нужда да се замисля за нея, тя просто си стоеше там, също като прозореца. Смъртта бе променила Джеси толкова много, че отначало Роана просто бе стояла там, втренчена в тялото, без всъщност да разбира, че всичко това се случва в действителност, и дори не бе разпознала братовчедка си. Главата й бе със странно променена форма, изравнена около огромната отворена рана, където зееше дупката в черепа й. Тялото й бе проснато в някаква странна поза, с изкривен на една страна врат, тъй като главата й бе отпусната върху постамента на камината.