Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 47

— Трябва — отвърна той, опитвайки се да говори тихо. — Те са се карали жестоко. Всички знаем какъв кибритлия е Уеб, когато го ядосат. След като той е излязъл от къщата, никой не е чул нито звук от стаята на Джеси. Не е много приятно, но е тъжен факт — когато някоя жена е убита, обикновено това е извършено от съпруга или любовника. Много ми е неприятно, Лусинда, но всъщност Уеб с най-вероятният заподозрян.

Тя продължаваше да клати глава, а по набръчканите й бузи отново започнаха да се стичат сълзи.

— Не би го направил. Не и Уеб. — Гласът й бе умолителен.

— Надявам се да е така, но ще трябва да проверя. А сега: в колко часа приблизително излезе Уеб?

Лусинда замълча. Харлан и Глория се спогледаха.

— Осем? — предположи накрая неуверено Глория.

— Там някъде — кимна Харлан в знак на съгласие. — Онзи филм, който исках да гледам, точно започваше.

Осем часа. Були обмисли това, хапейки долната си устна. Патологът Клайд О̀Дел си вършеше работата едновременно с Були и бе доста добър в отгатването момента на смъртта. Имаше опита и вещината според степента на вдървяване на трупа и температурата да изчисли доста точно верния отговор. Клайд бе посочил времето на смъртта на Джеси така: „О, десет часът или някъде там“, като поклащането на ръката му бе подсказало, че действителният момент може да е малко по-рано или по-късно. Осем часът бе прекалено рано и въпреки че все още бе в границите на възможното, все пак създаваше известни съмнения във версията. Трябваше да изпипа дяволски добре случая, преди да го представи на областния прокурор, тъй като старият Симънс бе прекалено далновиден политик, за да се захване със случай, в който са въвлечени семейство Дейвънпорт и семейство Талант, освен ако не с абсолютно сигурен, че няма начин да се провали.

— Някой чу ли кола или нещо друго по-късно? Дали Уеб не се е върнал?

— Аз не съм чул нищо — продума Харлан.

— И аз — потвърди Глория. — Би трябвало да карате камион, за да ви чуем тук, освен ако не сме си легнали и не сме отворили вратите на терасата.

Лусинда избърса очите си. Були имаше чувството, че й се иска сестра й и зет й да млъкнат.

— Обикновено не чуваме, когато някои пристига с кола — обади се тя — Къщата е много добре изолирана, а и храсталаците допълнително заглушават шума.

— Значи той може да се е върнал, а вие да не сте разбрали.

Лусинда отвори уста, а после я затвори, без да му отвърне. Отговорът бе очевиден. Терасата на горния стаж, която опасва от всички страни огромната, елегантна стара къща, бе достъпна от външните стълби от страната на апартамента на Уеб и Джеси. Освен това всяка спалня имаше двойни френски прозорци, които се отваряха към терасата. Беше абсурдно лесно всеки да се качи по стълбите и да влезе в спалнята, без някой друг да го види. От гледна точка на безопасността Дейвънпорт бе истински кошмар.

Е, може би Лоуъл бе чул нещичко. Апартаментът му в конюшните може би не бе толкова звукоизолиран, колкото тази масивна стара къща.

Ивон се изправи, остави Роана и застана точно пред Були.

— Чух какво казахте — промълви тя тихо и спокойно, въпреки че зелените й очи сякаш щяха да го изпепелят. — Тръгнали сте по погрешна следа, Були Уотс. Синът ми не е убил Джеси. Няма значение колко ядосан е бил, той никога не би я наранил.