Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 27

Може би защото все още се чувстваше обидена от последното заяждане на Джеси, въпреки че, Господ й бе свидетел, то с нищо не бе по-лошо от обичайната й хапливост, нараняваща и без това крехкото й самоуважение. Може би причина за това бе, че Роана, като никой друг, очакваше Джеси да се захване с нещо недобро. А може би беше виновен онзи проклет парфюм. Не беше си го сложила преди обеда, помисли си Роана. Толкова силен аромат щеше да бъде забелязан. Тогава защо се бе поляла с парфюм, преди да излезе на езда съвсем сама?

Изведнъж отговорът проблесна пред нея с ослепителна яснота.

— Има си любовник! — прошепна на глас стъписано. Джеси се измъкваше зад гърба на Уеб и отиваше на среща! Роана почти се задуши от гняв заради Уеб. Как можеше, която и да е жена, та дори Джеси, да се държи толкова глупаво, че да излага на опасност брака си?

Бързо оседла Бъкли, настоящия й любимец, и тръгна в същата посока, в която бе потеглила Джеси. Големият жребец имаше дълга, леко неравна стъпка, която щеше да дразни по-неопитен ездач, но поглъщаше пътя бързо. Роана бе свикнала с него и се нагоди към ритъма му, съгласувайки плавно движенията си с неговите, докато следеше с поглед, сведен към земята, ясните отпечатъци от коня на Джеси.

С част от разума си не вярваше, че Джеси наистина има любовник — това бе просто прекалено хубаво, за да е вярно, а и Джеси беше прекалено хитра, за да изпусне намазаната си филия с маслото надолу, — но не можеше да устои на дразнещата възможност, че има вероятност да е права. Радостно започна да обмисля някакво смътно отмъщение заради всичките години на заяждания и обиди, въпреки че не знаеше какво точно би могла да направи. Истинското отмъщение просто не бе в природата на Роана. По-скоро би цапнала Джеси по носа, отколкото да проектира и изпълни някакъв дългосрочен план, а и щеше да изпита много по-голямо удоволствие. Но просто не можеше да подмине възможността да хване Джеси да прави нещо нередно. Обикновено тя бе тази, която вършеше глупостите, а Джеси ги изтъкваше на всеослушание.

Не искаше да я настига толкова бързо, затова дръпна юздите на Бъкли. Юлското слънце бе толкова силно и безмилостно, че би трябвало да изгори зеления цвят на дърветата, но не го правеше. Главата й се напече от горещината. Обикновено нахлупваше бейзболна шапка, но днес бе тръгнала с копринените панталони и ризата, които бе носила на обед, а бейзболната шапка, както и ботушите, бяха в стаята й.

Да се размотаваш в тази горещина бе лесно. Роана спря и позволи на Бъкли да пийне вода от едно поточе, а после поднови преследването. Повя лек ветрец, който донесе миризмата от коня на Джеси и Бъкли изпръхтя тихо, предупреждавайки я. Роана спря, тъй като не искаше другият кон да усети присъствието й.

След като привърза Бъкли за малко борче, тя тихо се промъкна през дърветата по едно леко възвишение. Сандалите й с тънки токчета потъваха в боровите иглички. Нетърпеливо ги смъкна и продължи боса нагоре.

Конят на Джеси бе на около четиридесет метра по-долу и спокойно пасеше от една туфа трева. Огромна, покрита с мъх скала стърчеше над върха на хълма и Роана се промъкна до нея, за да я използва за прикритие. Надникна внимателно иззад нея, опитвайки се да открие Джеси. Струваше й се, че долавя гласове, но звуците бяха доста странни и не можеше да различи отделни думи.