Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 25

Истинската Джеси изпитваше удоволствие да измъчва онази малка пикла Роана, обичаше да я щипе, когато никой не можеше да я види, обичаше да я разплаква. Роана бе напълно безопасна мишена, тъй като и без това никой не я харесваше и ако се оплачеше, винаги биха повярвали по-скоро на Джеси, отколкото на нея. Напоследък не само й бе неприятна, но бе започнала направо да я ненавижда. Поради някаква причина Уеб винаги я защитаваше, а това вбесяваше Джеси. Как смееше да взема страната на Роана, а не нейната?

Тънка усмивка пропълзя по устните й. Беше му показала кой с господарят. Откакто тялото й се бе развило и променило, беше открила ново оръжие. Сексът от години я очароваше, но сега физическата й зрелост съответстваше на умствената. Трябваше само да изправи гърба си и да поеме дълбоко въздух, излъчвайки гърдите си, и Уеб се втренчваше толкова съсредоточено в тях, че тя едва се сдържаше да не се разсмее. Освен това я беше целувал и когато се бе отъркала о него, бе започнал да диша учестено, а пенисът му се бе втвърдил. Беше възнамерявала да стигнат докрай, но вродената й хитрост я бе възпряла. Двамата с Уеб живееха в една и съща къща и съществуваше доста голям риск някои да разбере, а това можеше да промени представата, която всички имаха за нея.

Точно когато се бе протегнала за едно от нудистките списания, някакъв мъж зад гърба й проговори с нисък и дрезгав глас:

— Какво прави красиво малко момиче като теб тук отзад?

Джеси стреснато отдръпна ръка и се извърна с лице към него. Винаги внимаваше никой да не я види тук, но не го бе чула да приближава. Погледна го и замига с широко отворени, стреснати очи, подготвяйки се да изиграе ролята на невинно младо момиче, което е попаднало там случайно. Но когато се взря в страстните, невероятно сини очи, нещо я накара да се поколебае. Този мъж нямаше вид на човек, които ще повярва на каквото и да било нейно обяснение.

— Ти си детето на Джанет Дейвънпорт, нали? — попита той, все тъй тихо.

Джеси кимна колебливо. Сега, като го огледа по-добре, я разтърси странна тръпка. Той бе някъде над трийсетте, малко старичък, но наистина мускулест, а изражението на страстните му сини очи й подсказа, че сигурно знае доста мръсни номера.

Мъжът изсумтя.

— Така си и помислих. Съжалявам за майка ти. — Но дори докато той произнасяше общоприетите съчувствени думи, Джеси имаше чувството, че това изобщо не го вълнува. Оглеждаше я от горе до долу по начин, който я караше да се чувства по-особена, така, сякаш му принадлежи.

— Кой сте вие? — прошепна тя, поглеждайки предпазливо към предната част на магазина.

Животинска усмивка оголи белите му зъби:

— Името ми е Харпър Нийли, малката. Да ти говори нещо?

Джеси затаи дъх, тъй като знаеше името. Редовно си бе пъхала носа в дневника на майка си.

— Да — отвърна, толкова развълнувана, че едва се сдържаше на едно място. — Ти си моят баща.

Той се бе изненадал, че знае кой е, помисли си Джеси сега, докато го наблюдаваше как лежи под дървото и я чака. Но колкото и развълнувана да бе при срещата им, той изобщо не се интересуваше, че тя е негова дъщеря. Харпър Нийли имаше десетина деца и поне половината от тях бяха извънбрачни. Едно в повече, та било то от рода Дейвънпорт, не значеше нищо. Беше я заговорил само от проклетия, а не защото наистина го бе грижа.