Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 24

Наистина беше отишла там. Вече бе разбрала, че може да се измъкне и да прави каквото си иска, но след като направи това, което е казала, че ще направи. Така поне не можеше да бъде обвинена в лъжа. А хората знаеха колко импулсивни са понякога тийнейджърите. Така че Джеси, с ледена кола в ръка, се бе шмугнала във вестникарската будка, където продаваха порносписания.

Всъщност това не бе вестникарска будка, а по-скоро запустяло малко магазинче за кинкалерия, гримове и тоалетни принадлежности, „хигиенни“ атрибути — като кондоми, вестници, евтини романи и най-различни списания. „Нюзуик“ и „Добрата домакиня“ бяха изложени най-отпред, заедно с останалите благоприлични списания, а забранените бяха на един щанд, откъдето се предполагаше, че хлапетата няма да ходят. Но старият Макелрой имаше много тежък артрит и прекарваше по-голямата част от времето, седнал зад касата. Не би могъл да види кой е отзад, освен ако не се изправеше, а той не го правеше много често.

Джеси се усмихна сладко на стария Макелрой и се приближи към козметичния щанд, където бавно разгледа няколко червила и избра розов гланц за устни, който да й послужи за оправдание, ако я хванеха. Когато друг купувач отклони вниманието на собственика, тя се и вмъкна и се мушна отзад.

Голи жени красяха всяка корица, по Джеси регистрира присъствието им само с бегъл презрителен поглед. Ако искаше да види гола жена, трябваше само да свали дрехите си. Това, от което се интересуваше, бяха нудистките списания, където можеше да се наслади на голите мъже. На повечето снимки пенисите им бяха малки и увиснали, а това изобщо не събуждаше отклик в нея. Понякога обаче намираше снимка на мъж с наистина хубав, дълъг и дебел възбуден пенис. Нудистите казваха, че нямало нищо секси в това да ходиш гол, но Джеси предполагаше, че лъжат. Иначе защо се случваше същото като с жребеца на баба, когато подгонеше някоя кобила? Беше се вмъквала в конюшните, за да гледа, въпреки че всички щяха да се ужасят, наистина да се ужасят, ако разберяха.

Джеси подсмръкна. Не знаеха и никога нямаше да разберат. Прекалено умна бе за тях. Тя беше две различни личности, а никой дори не подозираше. Първо съществуваше познатата на всички Джеси — принцесата от Дейвънпорт, най-известното момиче в училище, което очароваше с високия си дух и което отказа да пробва алкохол и цигари като всички останали юноши. А освен това съществуваше истинската Джеси, онази, която пазеше скрита, онази, която пъхваше порносписанията под блузата си и на излизане се усмихваше мило на господин Макелрой. Истинската Джеси крадеше пари от портмоне на баба си, но не защото желаеше нещо, което не би могла да получи, ако помолеше, а защото се опиваше от самата тръпка.