Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 23

Но изобщо не бе станало така. Страните й горяха от унижение, докато насочваше коня си да прекоси един плитък поток и внимаваше да не изпръска лъснатите си до блясък ботуши. Защото обикновено тя оставаше изтощена. Уеб можеше да го прави с часове, но очите му останаха студени и бдителни, независимо от стоновете и страстните й ласки, сякаш знаеше, че тя гледа на леглото като на бойно поле, и проклет да е, ако й позволи да спечели битката. Не й трябваше много време, за да проумее, че той може да издържи повече от нея и че тя ще бъде тази, която остава изтощена върху усуканите чаршафи, а слабините й пулсират болезнено от прекомерна употреба. И независимо от страстния секс, независимо от изобретателните й подходи, щом свършеха и Уеб станеше от леглото, той започваше да работи така, сякаш нищо не се е случило, а тя нека прави каквото иска. Е, проклета да е, ако не го направи!

Най-голямото й оръжие — сексът — се бе оказало безсилно. Искаше й се да крещи срещу тази несправедливост. Уеб се отнасяше с нея така, сякаш бе непослушно дете, а не възрастен човек и негова съпруга. Държеше се по-мило с онази лигла Роана, отколкото е нея. Мили боже, беше й омръзнало да си седи вкъщи всеки ден, докато той обикаля страната. Казваше й, че било само работа, но тя бе сигурна, че поне половината от „спешните“ му пътувания бяха скроени в последния момент само, за да й попречат да се забавлява. Точно преди месец се беше наложило да отлети за Чикаго в деня, в който трябваше да заминат на почивка в Бахамите. А миналата седмица бе пътуването до Ню Йорк! Нямаше го три дни. Беше го умолявала да го придружи, изгаряща от трескаво вълнение при мисълта за магазините, театрите и ресторантите там, но той беше казал, че няма да има време за нея и бе тръгнал сам. Просто ей така. Арогантно копеле, сигурно чукаше някоя глупава малка секретарка и не искаше жена му да обърква плановете му. Но тя му беше отмъстила. По лицето й пропълзя усмивка, когато дръпна юздите на коня и забеляза мъжа, който вече лежеше върху одеялото под голямото дърво, почти невидим на закътаната полянка. Това бе възможно най-сладкото отмъщение, което можеше да измисли, подсилено от собствената й неконтролируема реакция. Понякога се плашеше от дивата си страст към този мъж. Той бе животно без задръжки, посвоему безмилостен почти колкото Уеб, но без хладния му интелект.

Спомняше си първия път, когато го бе срещнала Беше се случило скоро след погребението на мама, след като се бе нанесла в Дейвънпорт и бе придумала баба да й позволи да пренареди избраната от нея спалия. Двете бяха отишли в града, за да изберат платове, но баба й бе срещнала една от старите си приятелки в магазина и Джеси бързо се бе отегчила. Вече бе избрала плата, който й харесваше, така че нямаше никаква причина да продължава да виси и да слуша клюките на старите дружки. Просто подхвърли на баба, че отива в съседния ресторант, за да си вземе кока-кола, и се измъкна.