Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 22

— Омразна вещица — промърмори Роана, размахвайки ръка, за да разпръсне тежкия аромат, докато гледаше сърдито тънкия елегантен гръб на братовчедка си. Не беше честно Джеси да е толкова красива, да знае как да се държи в обществото, да бъде любимката на баба и да има Уеб. Просто не беше честно.

Не само Роана бе сърдита. Докато се отдалечаваше от Дейвънпорт, Джеси цяла кипеше. Проклет да си, Уеб! Искаше й се никога да не се бе омъжвала за него, въпреки че точно към това се беше стремила през целия си съзнателен живот и точно това всички бяха смятали за естествен финал. А и самият Уеб, повече от всеки друг, го бе смятал за естествено, но той и без това беше толкова дяволски сигурен в себе си, че понякога почти умираше от желание да го удари през лицето. Имаше две основателни причини, за да не ги направи: първо, не искаше да извърши нещо, което ще попречи на шанса й да управлява Дейвънпорт, когато баба й най-после умре, и второ, подозираше, че Уеб изобщо няма да го приеме джентълменски. Не, беше нещо повече от подозрение. Той можеше да замазва очите на всички, но тя знаеше какво безмилостно копеле е всъщност.

Такава глупачка беше да се омъжи за него. Със сигурност можеше да накара баба да промени завещанието си и да остави Дейвънпорт на нея вместо на съпруга й. В края на краищата тя беше Дейвънпорт, а не Уеб. Дейвънпорт й се полагаше по право. Вместо това, трябваше да се омъжи за този проклет тиранин и бе направила голяма грешка. Огорчено трябваше да си признае, че е надценила собствения си чар и възможността да му влияе. Мислеше се за толкова хитра, отказвайки му секс преди сватбата. Харесваше й да го дразни, харесваше й представата за него като за пес, хукнал след разгонена кучка. Никога не бе било точно така, но й харесваше да си го представя именно тъй. Но вбесена беше разбрала, че вместо да страда, че не може да я има, негодникът просто бе спал с други жени. Докато настояваше тя да му бъде вярна.

Е, беше му го върнала. Беше по-голям глупак от нея, но наистина вярваше, че се бе пазила „чиста“ за него през всичките тези години, когато той чукаше онези кучки от университета и службата. Никога не го правеше вкъщи, но когато можеше да се измъкне за ден-два, веднага намираше някой късметлия, който да смъкне напрежението й така да се каже. Да се привличат мъжете бе отвратително лесно — само им свирни и ще дойдат тичешком. Бе го направила за пръв път на шестнайсет и веднага бе открила сладката власт над мъжете. Когато най-после се бяха оженили й се бе наложило да се попреструва малко, да похленчи, дори да изцеди няколко сълзи, за да убеди Уеб, че големия, му лош инструмент е наранил малката й девствена утроба. Бе злорадствала, че може да бъде заблуден толкова лесно.

Сега вече наистина злорадстваше, тъй като най-после бе открила начин да вземе властта в свои ръце. След години наложено раболепно поведение беше решила, че знае как да го постави на мястото му. Унизително бе да си спомня предположението, че ще може да го манипулира по-лесно, щом веднъж са женени и го има в леглото си всяка нощ. Повечето от дискретните й любовници през годините й бяха казвали, че ги изтощава и че не могат да поддържат темпото й, но го бяха казвали с широка усмивка. Джеси се гордееше със способността си да чука някой мъж до изтощение. Беше планирала всичко: щеше да прави секс с Уеб до полуда всяка нощ и той щеше да бъде като восък в ръцете й през деня.